Забравени някъде думите,
дните ми бели
предали...
счупена стомна
със обич... ...

Към розовото...
Чу ли я... въздишката...?!
Най-искрена и ранима,
пътя към розовото прегърнала...
А небето има обич от нея да си взима... ...

В памет на Вили Казасян
Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа. ...

Какъв е начинът да бъдеш егоист?
- да имаш сили да живееш в мрака
- да имаш воля
- да си непукист
- от никого по нищо да очакваш. ...

Поръчах ли ти, Господи,
когато дойде време
и аз от този свят
покварен да си ида,
небето да постелеш ...

Пеперуда млада изви се в небесата,
с крила от балдахин гали сетивата.
Недей я в длани стиска, тя иска да лети,
недей във плен я иска, с игла не я боди.
Почувства ли те близка, сама ще долети ...

Лунно
Не може вятърът да прочисти душата ми.
И дъждът не измива сълзите.
Заедно сме само с луната.
И тя като мен скитница. ...

Познах те още с първите ти стъпки,
макар и тихи - твойте са типични,
като пристъпваш, будиш тишината,
крещи спокойствието толкова различно.
Недей звъня. Аз вече ти отворих. ...

Ето, пак ти обещавам
да не наранявам твоето сърце,
и ето - пак го правя -
раздирам го със двете си ръце...
Искам винаги да си със мен, ...

Само на крачка зад теб
вървя, а ти си все недостижим.
И докато мисля, че вървим напред,
в отчаян кръг май се въртим.
Кръг, в който тихо се преплитат ...

на Владко
Мое малко момче,
днес те няма до мене,
за да кажа: "Честит имен ден!"
Но аз искам да знаеш - ...

Скърбя за теб...
А ти за мен?
А страшно е, че любовта ни си отива.
Аз мразя те...
Мразиш ли ме ти? ...

Подът! Защо точно подът??? Дали заради въргалящата се мръсотия, която е по-скоро негов субстрат, отколкото придаваща му известна доза екзотика повърхностна покривка. Дали заради факта, че е там долу? Дали защото само тук, потънал в помията на безцелното си битийстване, виждам в него онази долна повъ ...

Допирам цигара до кафявите си устни
и глътка дим ме кара да летя.
Обвива ме безкрайна тишина,
вплела се в нашата душа,
защото никой не говори и никой не чува... ...

Във тази хладна, сива стая,
замръзналите нежности се пръскат на прашинки,
желаеш всичко да забравиш най-накрая,
да изпепелиш лъжливи ласки сладки.
Потисната, във някой тъмен ъгъл, ...

ВРЕМЕ ЗА ПРОЗА
Утре ще напиша
най-доброто си стихотворение
за смисъла на битието
или за най-силната болка. ...

Проникна в нея.
Още като малка.
Първо в нейния ум и душа.
Тя не търсеше:
почест и награда. ...

Болят ме устните за тебе.
И тялото ми ме боли.
Ранена съм от думите -
стрели, убиващи орли.
Жадувам те - кръвта ми ...

Ти все подминаваш, не ме виждаш, любов...
А след теб аз загледана оставам...
Когато той си тръгва не готов,
а аз се готвя да забравям...
Любов... животът е толкова щедър. ...

В страна, където няма улици,
заминах още като много малка.
Далече от невидимите упреци,
със няколко усмивки в чантата.
И станах тихо. Беше призори. ...

Влюбих се в теб,
Съблазних те
И реших да прекарам живота си с теб...
Часът на истината удари,
Когато се оставих в ръцете ти! ...

Как ми липсваш!...
Как ми липсваш само!...
И устните, и твойто рамо...
и тръпката, с която ме жадуваш,
очите ти, в които съм сънувала!... ...

В очите ми когато замъглиш,
със дългото очакване да дойдеш,
във клепките ми тихо ще заспиш,
в поредния ми сън за да пребъдеш.
По дланите ми с кротнали желания, ...

Открито
Като книга разтвори се,
всеки ред ми покажи,
да ме убеждаваш
не мори се, ...

Точно днес си неискрен
и не бързаш за никъде.
Както и да го мислим -
ясно е вече всичко.
Не звънтят думи в душата, ...

Красивото е в нашите мечти,
сподавени. До днес несподелени.
Две прекрасни огнени очи
значат цял живот за мене.
Един щурец с гъдулка от лъчи ...

Недей да ме молиш тук да остана.
Няма смисъл и бъдеще няма.
Единствено празно пространство
и голи стени, с прощални стенания...
Няма ги вече думите мили, ...