Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...

Откакто ти се появи,
моят сън смути луната
и стенат мислите дори:
„Чакай, скъпи, гост във мрака.”
Ще дойда много тихо ...

Лека нощ, дете!
Вечер тихичко вятърът бучи,
пробляскват мънички искрици,
в сънени очички с мънички
сълзички. ...

СУТРЕШНО
Не знам как това се случи.
Не знам къде се запознахме.
Не знам каква си, откъде си.
Не знам дори и как се казваш. ...

Стоиш пред мен и пак ме лъжеш,
не ти ли стигна, ми кажи?
Какво ти толкова направих аз,
че ме мразиш ти?
Нима бе грях, че те обичах, ...

В нощ лунна и студена аз сънувах сън.
В мрак пуст и суров аз търсих теб, моята любов.
Тя бе чиста като сълза, но над нея падна мъгла.
Къде се криеш в тази тъма, ще те открие ли моята ръка?
Ще видя ли красивите очи, които така влюбено ме гледаха преди? ...

Сън
Прегърнати двама влюбени
лежахме на брега на океана.
Къпехме се ний в лунните
лъчи и замечтано гледахме ...

Феникс
От кръвта ми ли се раждаш,
красива Богиньо,
от кръвта ми ли изграждаш
светове в сребърно петно, ...

Вино и хашиш,
Стамбул и Париж.
Моряко, моряко,
защо не спиш?

Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...

Поспрях се в гората... да чуя отново
как вятърът пее онази балада...
Която ми пееше вечер любовно,
с която във мене спомен остава...
Затихнаха клонките.., спря се луната, ...

Какво от туй, че почва да вали,
дъждът във мен не помня да е спирал,
направих си чадър от светлини,
в душата ми успели да се скрият.
Какво от туй, че днеска ще е сив ...

Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...

І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...

Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...

Завета носих. В себе си. Горчах
от блудност и дописване.
Със минало ме срещаха очите им.
Отхапваха преди... а аз посягах
безлика в позволеното. ...

Не винаги реките са реки.
Понякога са търсени прозрения.
Объркана, посоката крещи
в молитвите след залезните бдения.
Не винаги очите са очи. ...

На Земята бялото не е цветът на любовта,
а с него си прикриват Те следите,
които водят надълбоко в тъмните недра,
където Демони ни вадят със конец душите.
В умовете ни пришиват латексови крила ...

Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.
А не исках, не исках да тръгват ...

Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!
Едно е "днес", със вчерашната сянка. ...

Живот безсмислен, изпълнен си с тъга.
И убиваш всичко в мен и възпираш моята душа.
Тя мечтае за безкрайния и синия простор,
а той е толкова далеч и така недостижим...
И прилив на сила и вяра напира вътре в мен ...

Ела, Любов. За мен се дръж.
Една на друга сме си нужни.
Бъди за мен пречистващ дъжд.
Върни смеха в очите тъжни.
А аз, Любов, ще бъда сън. ...

Аз не мога да пиша, когато съм весела.
Пиша само, когато тъжа.
Господ ми е дал да възпявам своята болка,
а не когато от обич пламтя.
Това не значи, че нямам своите мигове ...

На Антон и Гери, които никога не са ме изоставяли
Приятелството, казват, е богатство
и чисто като капчица роса,
и по-ценно е от бяло злато,
и по-искрено от влюбена сълза. ...

Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...

След осем часа плътно зад волана
усетих, че заспивам от умора.
Бях тръгнал преди залез от Милано
след цял ден срещи с непознати хора.
Ръмеше ситен дъжд, но в планината ...

Било е отдавна, а сякаш сега
по слънчеви друми с тебе вървя.
Опива ни дъх на треви и цветя.
Пеперуди, замаяни, пърхат с крила.
Вървим без посока, но верен компас ...

Цветни пътища разлистих
по стръмнината на съня,
затворих очи и те измислих,
затихващ спомен на нощта.
От бялото започнах да те търся, ...

След дългото време заедно,
боли в сърцето ми.
Бе опора в живота ми,
даде ми стимул и надежда.
Всичко свърши, ...

малко е недооформена, но... нямам време да се занимавам :)
Пишете на кирилица!

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...

* * *
Разпилей тишината
на оглушителни късове,
сритай неистината,
затвори клюката в клетка. ...

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...

Всеки път, когато се връщаш,
винаги с лъжи към мен се обръщаш.
Вярвах аз на всяка твоя лъжа,
но вече никога не ще е така.
Всяка твоя дума излагам на съмнение, ...

Душата ми се моли да я чуеш,
защото думите ми спряха.
Очите ми те гледат скришом,
защото те по теб горяха.
Косите си разпуснах дълги, ...