Веднъж за мъничко го зърнах -
бе на онзи бряг...
Поисках аз да го прегърна
и до него спрях.
Стопи се кротко и безмълвно ...

Когато за първи път
видях хоризонта,
той бе права черта -
а аз бях дете.
Когато осъзнах ...

Вечна болест
По корицата книгата гадаят,
на всеки лепят етикет,
между редовете да четат не знаят
и на катастрофата викат късмет. ...

Кольо войвода и каруцата с царевица
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за всеотдайната обич на ...

Бяла лятовичке, ти не ме оставяй, а в съня ми тихо нощем бди!
Аз искам с тебе да остана, с мойта мъка болка ще си ти!
По леглото ми сълзите виж само как се разпиляват,
във сърцето ми бодлите - рани много болка правят.
През прозореца поглеждам, иска ми се и луната да заплаче, ...

Отново си унила, сълзи се стичат от очите ти,
отново болка е пропила твоята душа,
отново я няма разтапящата ти усмивка,
отново и отново се чувстваш сама, мила моя.
Пътищата ни са разделени, а сърцата? ...

Живей в мечтите
За всичко лошо забрави,
стари снимки изгори
и за злините прости.
На терасата се изправи, ...

Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пъ ...

Андромеда
Понякога, когато животът ме изчерпи до краен предел, когато светът се накъса на безброй дребни парченца и се разпръсне хаотично в непрогледния мрак, когато всички врати се залостят с трясък пред мен и не знам накъде да поема, ме спасява морето.
Морето е нещо велико! Непонятно, всевластно, ...

НА ПАЗАР
Тръгна рано отзарана
наш`та мама Котарана.
На пазар да пазари
за дечицата добри. ...

Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш. ...

''На седмото небе''
Знам едно приятно място,
което съм сигурен, че ще ти хареса.
Чувствата ни ще се слеят и ще е прекрасно,
моето сърце ще ти даде сега адреса. ...

Мило момче,
Тази нощ не можах да заспя.
Знам, че ти - също.
Или може би си в оня сън, в който всичко е лесно и хубаво.
В който имаш крила. ...

Там, където слънцето едва блестеше
и нощта се беше спотаила,
едно сърце безжизнено туптеше,
а душата - тя се беше изпарила.
В мислите и тъга се беше застояла. ...

Когато те видях за първи път
и влюбих се във блясъка
на твоите очи,
разбрах, че тебе ще обичам аз
и никога, и нищо не ще ни раздели. ...

Къде си сега, дори аз не зная!?
Добре ли си с нея, това ли бе краят?
Нима ме забрави толкова лесно
и нашите болки изтри ти нечестно.
Само Яворът помни там нашите срещи, ...

Каквото искаш още, Господи!
Какво още искаш, дяволе?
Душата ми ли разкъсана да прибереш?
Нима я искаш, за да ми го върнеш?
Лицето му за миг да видя... ...

Следствия
Студена нощ...
Озъбено куче...
Разкъсано утро...
Разплакан ден... ...

Ще оставим ли страстта
да изгаря нашите тела?
На изкушението да се отдадем,
без душите си да предадем?!
Двама непознати да останем, ...

Обеми
"Разширете и Вие сърцата си..."
Второто послание на апостол Павел
към Коринтяните 6:13
Обемът ...

Стих редя, вдъхновена от свойте
терзания,
а днес не мога да напиша
и ред.
Моята муза я няма - не съм ...

Казваш, че не знаеш откъде идва тази смелост и издръжливост да търпя всичко това... Не знам, винаги са ми казвали, че съм слабохарактерна, глупава и грозна. Аз свикнах да ставам, щом падна, но със всеки изминал път все повече боли. И все пак благодаря ти, че си тук до мен, благодаря ти, че ме изслуш ...

Гъделичкана от утринни лъчи,
усмихна се старата къщичка.
Като вълшебна змия заблестя,
виещата се, планинска рекичка.
Просто Рай нарича се това. ...

Вървях по трънестата аз пътека
и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...
вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.
Колко ли Си страдал Ти,
колко ли Си мъка преживял? ...

Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъ ...

И плиска пролетта,
и искам
все повече небе
над мене.
Все повече от слънцето ...

на Е...
Колко път от дома ме дели...
Колко пъти греших
в моите тъжни минути.
Колко дълго целувах те ...

ПОКАЯНИЕ
Слухът, че през целия ден из града тичала някаква жена и викала със силен глас „Покайте се!", обикаляше улици, площади, кафенета и кантори. Репортерите от някои вестници се опитали да вземат от нея интервю, но тя им казала само да се покаят, както и отбелязали с няколко реда вечерните издан ...

До онзи ден сърцето ми виновно
не те обичаше. Това го знам.
Обичта ми е игра съдбовна -
трябва време да я дам.
И в деня, във който я заслужи ...

На Димитрия Чакова - blueberry
Едно сияние до пурпурност прегръща
и цялата с вълнения блести
днес във Пловдив, Балабановата къща.
Причина за това си Дима – ТИ! ...