катарзис след прочетена книга
и чаша потна от притискане
тютюнево нощта намига
случването - "до поискване"
след случването - книга ...

Благодаря на Бехрин за идеята!
Знаеш ли колко е страшно
обич да даваш,
а да няма кой да я вземе...
Знаеш ли колко е страшно ...

Аз исках свещ да запаля
в твоя храм на любовта.
Богиньо, прости ми дързостта,
че се вмъкнах без покана
и пламъкът всецяло сърцето ти обхвана! ...

На този светъл ден
преди 42 години
едва проплаквала си, мамо -
в бебешкото меко одеяло.
А днес си станала жена за чудо, ...

Сам в лъжа
Сенки срещам тук и там,
съзирам в мрака дяволска усмивка,
за пореден път съм сам
и нямам време за добра почивка. ...

Светът не свършва със една раздяла.
Не умираш, докато не си познала
всяка болка.
Ще се завърти кълбото пак
и ще има утро, ...

Hey you, don't tell me there's no hope at all!
Together we stand, divided we fall...
Pink Floyd
Дали ме обичаш, дали се излагаме?
С хъс ме събличаш, кат’ за последно си лягаме. ...

ДАЛЕЧ
(из цикъла "Винарки")
Далеч от мен си, мила, ти!
А аз разпътен съм и изтерзан
и толкоз, толкоз сам. ...

Странна си –
казаха ми вчера.
Определение:
различна?
Нестандартна? ...

Докога?...
Докога ще продължава,
филмът е един и същ.
Не искам в него да играя,
да преглъщам не веднъж. ...

СЕЧ (ПРОЛЕТНО ИЗДАНИЕ)
С моята манара
по твоята китара.
* * *
Ни ума, ни дума. ...

Наречи ме в сън за щастие,
сложи ме под стъкло,
обгради в диаманти мечтите ми,
предпази ме от зло!
На пиедестал божествен издигай ме, ...

Кольо войвода и пеещата коза (продължение)
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за милостта и съст ...

На детето чистите ръце да омърсим,
цялата му същност нека прекроим;
съвестта ни после пак ще е добре,
но не и детето с чистите ръце!
Във мръсотията на нашите очи, ...

Остави ръцете,
те не знаят,
през очите
в мене се спусни,
изсвири ме дълго, ...

Жадно спуска се нощта,
жадно като пареща сълза.
С лекота разтапя се в деня,
както се разтапя сълзата във дъжда.
В деня се носи тишина, ...

Добро ли беше времето тогава,
ще ви излъжа, ако кажа честно.
Разбирате ли, бил съм много малък
и ме е страх да не направя грешка.
Но още помня улиците прашни. ...

......
Поетът дръзнал бе да види
море от тайнства, ясен друм,
потънал в черните вериги
на бляскавия, тайнствен ум. ...

Вървя край старата къща
на смълчаните спомени
в дистанцията на онова мъртво отчуждение,
с което се опитвам да прикрия
притаеното вълнение, ...

Знам, че винаги ще те има
като източник на светлина.
Затова си ми най-любима
и те пазя в своята душа.
Знам, че вечно ще ме обичаш ...

Хей, момче!
Ела, не се страхувай!
Хей, момче!
Ела, не се срамувай!
Хей, момче! ...

Аз съм зарзала мъничка,
на кайсията - сестричка,
във градините раста
и на клонче сред листа.

От болката се мъча да избягам
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща ...

На ръба на всичко красиво
стоеше силуетът на съдбата!
В клепачите на детето сънливо
я имаше свободата!
В безкрая на синия простор ...

Еротиката е необяснима, чаровна и прелестна... и може да избяга.
Тя е обещание и дяволски провокативна.
Тя е красотата на момента.
Желанието да доминираме, желанието ни да притежаваме превръща еротиката в порнография.
А порнографията (развратът) е сухата кашлица на обществената глупост. ...

Ще ме чакаш ли...
Ще ме чакаш ли, когато наранена
бягам и не знам дали да спра,
ще ме чакаш ли, когато, притаена,
любовта ми плаче в самота?... ...

Някога бях черна птица
със изкаляна душа.
Слепи бяха моите зеници,
не летяха моите крила.
Някога бях клон изсъхнал. ...

Ще дойда като полъх във съня ти,
избрала най-разпъпилия миг...
Луната като приказка ще свети
във странно-озарения ти лик.
Ще затрептят най-нежните ти струни, ...

Косите си привързах с вятър в утрото,
в очите ми стопиха се мъглите.
В очите ми потъват всичките лъжи
за туй, че съм или ще бъда... Късно е.
Ръцете ми са рани - от калта, ...

М А Й К А
Баба Спаса слизаше накуцвайки надолу към бобището край реката. В едната си ръка носеше цинкова паница с варен боб, загърната в тъкан месал, в другата стомна с вода.
Оглеждаше се и размишляваше.
,,Такива времена са. Трябва да се свърши и тази работа.
Сина, големият, Атанас я бе предупредил ...

Душата на ковача
От пламъците изход не зная,
гърчи се, гори душата,
кога и къде е краят,
овъглени, не знаят сетивата. ...

Винаги ще бъда там... Някъде около теб.
И знай.
Където и да си сега...
(... Дори да ме няма вече...)
Аз не съм далеч(е)! ...