Ти си ураган
от бурни ласки
и весел смях.
Заливаш ме,
засипваш ме ...

Тялото пропито е от болка -
смразяваща вилнее вътре пак,
а то е като малка пешка.
Отпуснато потъва в мрак.
Да бяга не не иска. ...

Нека да е лято,
но след него ще е есен,
на юг ще литне прелетното ято,
не ще чувам лястовича песен...
Нека да е есен, ...

Уверена
Когато те погледна в очите,
усещам, че всичко пак ще е наред
и знам, че вечно ще остане в гърдите
онзи сладък, мил копнеж по теб. ...

Жив е животът.
Оставаха няколко минути до започването на следващата сутрешна прожекция.
Вниманието на неколцината ученици в партера бе привлечено от хъркането на възрастен възпълен мъж, настанил се по средата на последния ред.
Младите момчета често обръщаха глави назад и се шегуваха.
- Гледай го тоз ...

***
"невежеството се поставя на голяма височина..."
Еклисиаст 10:6
Ако искаш да говориш,
замълчи преди това, ...

Сбогом!
Бягай от мене,
казвали са ми го и преди.
Лятото свърши.
Зимата почна, ...

Именно защото няма смисъл,
изричам нощем твойто име.
В стиховете, дето съм написал,
тайно шепна с дрезгав глас: "Спаси ме!"
Но теб те няма. Няма те до мене. ...

Last night I saw the fireworks
The kind of pain that never hurts
The one you hate to love that's made for you
Another unsuspecting Sunday afternoon.
Вчера вечерта погледнах фойерверките. ...

Подай ми кибритена клечка,
да си стопля в сърцето кръвта.
Създай топлина безконечна,
протегни животворна ръка.
Изплачи ми две сълзи, които ...

Сутринта погледнах през прозореца. Беше жълто. Рошаво куче мина през улицата и се скри зад ъгъла. Усмихнах му се. И то беше малко лудо, като всички. Все пак му се живееше.
Момиченцето на съседите пресече пътя, подскачайки леко. Обичаше живота по свой начин, лек и тъжен. Лек, защото не го разбираше, ...

Нима съм нещо сторила на теб,
нима сгрешила съм в безумна дума,
и как така,
могла ли бих да зная,
че ме виниш в безумство и без ред, ...

И утре пак е ден,
светъл, хубав, подреден,
С толкоз цвят наситен,
безкрайно любопитен,
Озарен е той от нея - ...

Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...

Заранта изпълва ме с надежди,
с усмивка, топли чувства и копнежи.
Слънцето ме гали нежно и напомня
ми... топло подава лъчите си,
ту се появява, ту някой облак го ...

Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето ...

Откакто ви открих, приятели,
Тъгата ми не е това, а
Капчица любов в
Ръката ми,
От която блика светлина. ...

на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...

Вълна разсякох с бързината на делфина.
За да погубя хладнината ранна.
Дочаках слънце с плач на монахиня.
Земята под нозете ми припламна.
Сълза извезах. Под небе развях я. ...

Липсваш му във всеки миг.
Липсваш му с всяко вдишване.
В нощта самотна с жален вик
той мечтае за едно последно сливане.
Но няма как - все някога е ден последен ...

Майски... розов цвят.
Нежност- капчици роса.
Сълзи... на жена.

От днес тръгвам по пътя сама.
От днес... в гора от чужди лица...
Днес е КРАЯТ, големият ден на раздяла...
Днес е новото начало...
От днес друг е животът ми вече... ...

Дори небето някак отесня.
Не ме побира във сърцето си.
Пространството се раздели
с предела на мечтатите ми.
Оскъдно слънцето блести ...

Част от по-дълъг разказ, който за момента съм оставил настрана. Мисля, че би се получило по-добре, ако проуча някои неща преди да продължа.
На тази земя съществуват няколко възможни състояния на духа във всеки един момент – или си луд, или си влюбен, или просто не знаеш какво искаш. Поне така смятах ...

Откакто съм родена, търся път.
Откъсвам се от майчината гръд
и тръгвам с тихи стъпки по земята –
под слънце, дъждове, насрещен вятър...
Пред мен пътеки много, но една ...

Душата ми е празна чаша,
пропукана от срещи и раздели...
Аз пак съм жадна,
искам да отпия,
но кой да ми налее? ...

Ноктюрно II
Най-синя е нощта от теменуги,
когато вдишваш с устните си песен,
когато си пиян или безумен
и пътят към зората ти е тесен. ...

Две сълзи дълбаят моята душа
както през скалите път прокарва си река.
Две сълзи на жалост и на мъка тежка,
бавно давещи една почти угаснала надежда.
Капят от сърцето две сълзи, ...

Вървеше само по пътя към вкъщи. Крачеше бавно и някак уморено, защото не искаше да се прибира. Не й се затваряше в голямата празна къща, сякаш искаше да избяга от своето ежедневие. Мечтаеше да притежава онази магия на импулсивността, и в същия този миг да стои на перона, чакайки първия влак, без да ...

Есен е и навън е хладнина. Повява към нас и ни обгръща в хлад! Мрачен сезон, като в душата на поета, дръзнал да пише от гняв! Гняв за това, че светът е мрачно място за живот, за това, че есента е проникнала в нашите души и са хладни те също като нея! Студеният вятър се прокрадва между къщи и блокове ...