В сърцето си те носих
и в своите мечти,
и вярвах, като мене,
че ме обичаш ти!
Една измяна тайна ...

все засича
скапаната запалка чес
и клечките са мокри мамка му
шибаният дъжд не спря сто години да вали
подгизна ми мълчанието ...

Рисунка
Пръстите ти нежно ме рисуват -
лице, очи и рамене...
А устните ти сякаш пишат
по мене с обич, без слова. ...

Днес не е този ден... не е моментът... не,
и най-добре ме изхвърли с боклука... пред вратата.
Ще остана тук... на плочките ми е добре -
имам слънце, имам хора, и вятъра на свободата...
Недей да стреляш - в пистолета има чувства, ...

Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...

Живот - като цвят,
любов - като мед,
от нищо поражда се,
от всичко умира...
тон, който душата ...

Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...

Циганката на Равел
Със сигурност излезе
от чергилото
на спрялото край извора
пиано ...

Бързо в
Ъгъла, ей там
Разрови, костите ми
Зарови, после
Изчезни и ...

Душата ми е сляпа за света,
сърцето ми е обгърнато във самота.
Очите си затворих във вечността
и угасна навеки за мене любовта.
Устните студени, не мълвят слова, ...

^удоволствия^
^
Калта по обувките засъхна.
На сутринта я обявиха за скулптура.
^^ ...

>> Използвам репелент против комари,
>>
>> за бръчки даже има супер-крем,
>>
>> но няма лек за болките ни стари, ...

Проклятие
Като едноклетъчен организъм,
размножиха ме чрез деление,
младостта ми взе свиреп комунизъм,
остави ми омраза и презрение. ...

Меко, уязвимо, приятно... Докосваш ме сякаш копринен воал минава по тялото ми. Леглото се люшка от възбуда. Сякаш море леко погалва с вълните си цялото ми лице и отново и отново ме поклаща. Моите ръце леко опипват твоите влажни устни. Целият изтръпвам. Постепенно възбудата расте. Ударният екстаз ме ...

- Как ще те пусна?
- Както ме намери...
- Но аз не мога... не искам!
- Искам да забравя, така ще е най-добре. А и човек, който ме е лъгал и ми е губил времето, заслужава пълно игнориране!
- Прости ми! ...

Боже!...
Владееш смеха ми...
и мислите... Боже!...
При мен си - в съня ми -
да бързам - не мога!... ...

Какво знаете вие
за живота на дивата коза Радка...
Знаете ли за козата Радка
и за нейните вълнения?
Не със два, а с цели чет`ри крака ...

Ако светът е църква, ти си му икона
и чудотворна сила в тебе има.
Не са ми нужни никакви закони
да те обичам. Ти си несравнима.
Звездите са свещички в тази църква ...

Есенна любов
Зачената с пролетно очарование,
преживяла лятна пълнота и възторг,
узряла, сочна и спокойна
е есенната любов... ...

Смисълът на живота
Да се родиш и да станеш човек.
Да се бориш и да отстояваш позициите си.
Да побеждаваш и себе си в най-трудните битки.
Да не се страхуваш от неочакваното, защото бъдещето е в промяната. ...

Когато изгревът порозовее едва-едва,
лице поруменее в разцъфнал розов цвят,
усмивка доловимо улови мига
и очи на млада вакханка заискрят -
тогава пристъпяй смело в оазис-мечта, ...

Омръзна ми за болките назад
във някъдето си да се завръщам,
омръзна ми да плача от спомените...
и как ли да извадя тайните от себе си?
Писна ми да се набутвам гадно... ...

Затварям очите си
пред всяка твоя стъпка.
Опитвам се да се задържа
на повърхността,
но я няма вече старата тръпка. ...

В ръцете ми животът ти тлее
В ръцете ми животът ти тлее
и гасне... и гасне със сила по-висша от мен,
безсилна съм аз пред нея...
сила, която не мога да спра да вилнее. ...

Простих и продължавам да прощавам...
След прошката - отново грях.
Научих те да съгрешаваш,
научи ме да си мълча.
До днес. Днес няма да отворя, ...

Загуби ли
последната си
сянка?
Отключи ли
поредната ...

Зад ледения поглед
И пак за теб мечтая,
но какво да правя, не зная.
Липсваш ми, да отрека не мога,
на колене моля се пред бога. ...

Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...