на един лицемер
И когато тялото изстива
си даваш сметка,
че нищо не си бил.
Нищо от Нещото... ...

Дървото не очаква
небето да го порази.
И мравките са му приятели...
Листата му -
миниатюрна светлина (наесен), ...

Любовна сметка
Любовта си сложих в епруветка,
добавих студена вода
и раздели се фалшивата клетка
на страст, копнеж и самота. ...

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.
Поиска да не го забравям. ...

Една сълза...
Една сълза по бузата се стече,
за миг поспря, а после продължи.
Дали съм тъжен ти ми рече.
Щастлив съм, мила, нежно я вземи. ...

Беше почти, както той си го бе представял – очарователно и загадъчно! Сладникавата мистериозна миризма на това място го опияняваше и сякаш го увиваше в копринен шал и го прегръщаше нежно, както никоя жена досега. Той присви очи. Той не искаше нищо да пречи на прекрасния момент. След толкова много го ...

Прошка ли? Не я заслужаваш -
прощава се само, на който може да прости.
Любов ли? Вземаш я от мен и на друга я даваш -
да ти вярвам вече, просто забрави!
Път ли? Давам ти пътека ...

Заедно
Какво виждаш ти в очите ми,
какво бих ти предложила на този свят?
Всичко, което имам, си ти,
но дали ще успея да те задържа?! ...

Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ...

С болка в сърцето снощи ви изпратих.
От скайпа само довиждане ви казах.
Ръцете за довиждане не можах да ви стисна,
сълзите в очите успях някак си да потисна!
На дълъг път, приятели - поемате. ...

Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...

Да ти залости някой портата,
да окраде и мисли, че и злобата,
е все едно да стихнат страстите...
С такава решителност непрегърбена,
ще се промъкна пак на пръсти, ...

Предвкусвам устните ти,
копнея допира на твоите ръце.
Жадувам думите ти,
разкрили тайната на твоето сърце!
Очаквам ласките ти, ...

Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се ...

Разкъсана душата ми се скита
и няма никъде за нея дом.
Студено е и птиците отлитат,
но тя не плаче - няма и защо...
От раните и (вече не болят) ...

Изтръгни сърцето ми,
превърни ме във Вампир.
Без отражение,
без сянка ще бродя в нощта безспир!
Безсмъртна, ...

Едно сърце,
една любов,
една душа,
една съдба...
Едни очи, ...

Разбра ли, че погребах си зениците в очите ти?
Дори не ги оплаках.
Опари ли те мойта кръв изстрадала,
прокле ли я?
Косите си отрязах, а растяха ...

Вълшебен извор
Замислена край извора стоя,
от шепите водата му отпивам.
От нечий поглед странна топлина
прегърна ме и тихо си отиде. ...

Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...

>>> тихо е
>>> и бяло там
>>> където облаците спят
>>> топъл сънен шепот
>>> криле бистропери ...

Вървял ли, вървял ли през тръни Човекът,
към своето щастие бавно поел.
И влачел се тежко, подпирал се с лакът,
и целият мръсен, към своята цел!
Вървял ли, вървял ли през бури и пясък, ...

You're the Only Place
Seems like our love is on the road to nowhere fast
All my life I thought a love like this would last
But every road can hide a corner we can't see
I had a vision that I woke up by your side ...

Γιάννης Βαρδής – Ίσως
Ίσως, ίσως μια μέρα
να ξεφύγεις απ' το μέλλον που σου φτιάξανε.
Ίσως, ίσως μια μέρα
πλησιάσεις τον κρυμμένο σου εαυτό. ...

>>> Копринени сребърни струни
>>> луната протяга,
>>> звездите -
>>> искрящи магически ноти,
>>> трептят. ...

В полите на онази планина,
която във очите ми се пъстри,
родих една безкрайна синева,
полята залюляха се на пръсти.
Дърветата замлъкнаха за миг, ...

Усетиш ли смирението в хаоса,
видял си името на Онзи горе.
Това е истината - в славата и образа
на движещите сили на покоя.
Да си стабилен непосилно е, неловко ...

°Въпроси°
°
Що е гъвкавост?
Редактор пред назначение?
°° ...

И птиците умират, но летейки,
отнесени от полет във съня...
Не искам да си мислиш, че шептейки
не мога в миг да изкрещя.
Когато си помислиш, че съм кротка, ...

ИСТИНА ЛИ Е?
Повод за написването на стихотворението е откритото копие от "Евангелие на Юда", което провокира въпроса: "Ами, ако това е истината?"
Казват, че има Евангелие още едно.
На Юда.
Пишело там, че Иисус ...

Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...

Не ме захвърляй като непотребен лист.
Не ме измачквай като недопушена цигара.
Не чувстваш ли? Без мен едва ли си щастлив?
Не чуваш ли? Замлъкнаха акордите на старото пиано.
Ела и поседи до мене, мълчешката - ...

Минутите бършат сълзите,
времето ме среща със теб,
забързана търся следите,
за да не те загубя. Бягам след времето, бягам след теб,
протягам ръце... а ти се изпаряваш ...