Високи гори, бързи реки,
оставиха в мен
трайни следи от беди.
Високи гори, отровни стрели,
забиваха в мен ...

Имам мотиF и ще го използвам! Край на двойната брадичка, край на бричовете, край на така наречените "любовни дръжки". Край на онази бяла, пищна пухкавост, по която останаха очите на не един мъж. Край на меките, заоблени, женски очертания, които замъглиха съзнанието и погубиха разума на силните ни по ...

Излишна съм.
От цветовите аромати ме изпиват.
Пеперуди.
Като росата сутрин.
Вечер алкохолни изпарения. ...

С тебе летяхме във двойка
в небето на любовта.
Аз се увлякох
и влязох
в дълбока спирала. ...

Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...

Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...

Аз вярвам в теб
Аз вярвам в теб и ще продължа
да вярвам и занапред,
аз знам - да вярвам мога,
поне това не можеш да ми забраниш. ...

По текст на песен на "Щурците"
АЗ НЕ СЪМ:
Психопат, меценат,
идиот, полиглот,
простак, дебелак, ...

С един вързоп под мишница на прага те посрещам.
Зад тебе сянката, стаила се на две и тя мълчи.
А в очите сведени до дъното на Ада,
тъгата ти пронизва ме с разрошени коси.
Не ти е нужно да те каня. ...

Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...

Животът е хубав тук и сега,
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.
Животът е най-ценния дар, ...

на теб...
От жадния ти глътка обич не проси,
той свойта жажда пръв ще утоли.
От болния надежда ти не кради,
че от лекарства тя по-скъпа му е, знай. ...

Милиони пеперуди - красота,
към мен изпращаш със очи,
трепкат, пърхат със крилца,
докосват вътрешните ми стени.
А допирите им са пролетно разлистване ...

Може би не съм ти казвала,
че те обичам - а знаеш го,
измислям се със теб -
мислите ти слушам
в слънчевия мирис ...

Животът стеле прашни пътеки,
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета. ...

Тихи стъпки.
Женски силует играе в тъмнината.
Лек допир на стената.
Мълчание.
Оранжево-червено небе. ...

Бамбуковата флейта
Триптих
1
Нежни и крехки,
изправени пред вратите на зората, ...

Кога ще свърши този дълъг път?
Дали във края му ще бъда пак щастлива?
Кога сълзите няма да текат
и огромната тъга ще спре да ме убива?
Дали ще дойде този ден, ...

Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама. ...

В самотни безпристрастия
Не чувам
На никой
Незакърпените драми
И ...

Силата на думите е голяма!
Веднъж с безумна радост ни даряват,
друг път жестоко и дълбоко ни раняват!...
Има притча за Мечока и дърваря,
в който той го наранил, ...

Още недостоплени са дните ни...
И навън мирише още на мъгла...
Нищо, че захвърлихме качулките...
и че вече никнат първите цветя!...
Някой може да замръзне в сянката ...

Премина покрай нея в горещото лято - облечена в черно, с черна капела и шал!
Не и се искаше да повярва, че заради нея е в града. Очакваше с особено чувство момента, в който щеше да я погледне в очи. Августовският ден се оказа толкова ласкав и свеж, когато я видя в ъгъла на пейката под тентата на клу ...

Двадесет години по-късно.
В предутринният здрач една фигура ходеше бавно по улиците на града. Дългата роба и качулка скриваха чертите му, а ръцете му бяха покрити с ръкавици. Почти не виждаше пътя, но навика го превеждаше безпогрешно, както го беше правил стотици пъти.
Стражите, които го срещаха по ...

Ето те...
Пристъпваш леко...
Влюбен си и знам, сърцето ти лудешки днес гори,
пламъче проблясва във очите твои меко,
аз усмихвам се, усмихваш се и ти. ...

Не можах докрай да разперя ръцете си...
Бях слабост в плен монотонна.
Не можах докрай да разгримирам лицето си...
Изобщо не приличам на икона.
Не успях до дъх да целувам усмивката ти... ...

Обичам те!
Дали със полъха на вятъра да ти го кажа,
или сълзите си да изплача?
Дали да те прегърна силно
и устните си в твоите да впия? ...

Странен сън сънувах аз -
в мрак обсипана гората
и няма дупка даже,
да видиш светлината.
Навсякъде е тъмно като в гроб, ...

На Моето Слънце
Ще изплача това, което съм искала,
свита в зародиш, пазейки своята тайна.
Следите от моите стъпки
ще избуят, скрити в треви. ...

Небивало
От уважение към стените не минаваме през тях -
не ги презираме. А да можем, бихме! И били сме,
но не сме сега презрителните!
От стълкновение с мечтите си, не минаваме без тях - ...

Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.
Колко думи, родени от нищото... ...

Биолегорично 2
(вдъхновено от Eleazar и Darcy)
Язь въндалин сам презнад,
вертоален блогурьез,
пуйетичен селский гат, ...

Добър ден, обич моя!
Аз те чакам след мрака...
Наранена оставих те, знам.
Изгаси светлината над прага -
Едва те дочаках, ела... ...

Бягащо момиче...
Няма гледка в този свят,
която да е по-красива!
Устрем, младост, гъвкавост... и сила.
Вятър и коси, които, ...

Днес е по-светло от обикновено.
Всички къщи са по местата си,
тротоарите са слезли от покривите,
няма умрели риби по улиците.
Днес е по-светло от обикновено. ...