Разплакани очи
Две разплакани очи явяват се
в съня ми неспокоен
и ми напомнят за един добър човек,
който провалил се бе навремето, ...

Благодаря, че ме посрещаше!
И моля те да ми простиш!
Далече съм
и честичко до теб не бях.
Обичаше след ласките ...

* * *
Гледаш ме - мълчешком -
най-ранената от душите ми -
сбогом!
Пак за никъде тръгвам. ...

Вина
на П.
С черноока жена
чаша черно кафе
някой ден ще изпия нарочно. ...

(Преродено от "Погребан стих" на KLAAS )
Идвам днес да те пробудя,
да те завърна от сън дълбок.
Побързай, че ще те изгубя,
ела, върви, върхът не е висок. ...

Пак ще заспя, а утре ще стана
и ти ще бъдеш пак при мен,
и пак ще се събудя с рана,
както и в отминалия ден.
Пак ще спя, а може би ще те сънувам, ...

Предел в годините достигнах
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя. ...

В кухнята се случват чудеса.
От приборите, дето по стелажа
окапват се от чистата вода,
един капак се правеше на важен:
"За мене няма тенджера достойна - ...

Ден
И ето идва ден,
а този ден тъй не искам аз да идва,
не искам аз да се разделям с теб отново,
искам вечно да е нощ. ...

Патя си от добрините,
от злините – също.
Но и в туй не съм единствен,
та е сладък къшеят
като седнем по приятелски ...

Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...

Животът е светлина -
идва от безкрая на тъмното,
отразява се в нас
и част от нея се връща в отвъдното.
Животът е тъмнина, ...

Не знам защо си мислите, че аз съм влюбен!
Не знам защо си мислите, че в младостта си съм изгубен!
Когато аз презирам целия човешки род,
да го изтрепя, страшно ще е гот.
От чувства аз отдавна съм лишен, ...

Стая, дим, угаснала свещ,
аз, ти, горим в адска пещ...
Адът, създаден от твоите лъжи,
този, за който ключа носиш ти.
Обиди, кавги, пищящи от болка очи, ...

Буря в душата
Затихва градчето тъжно и бяло,
времето някак, сякаш е спряло...
Децата прекрасни, птици отлетели,
по друми широки свои поели... ...

Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от ...

Самотна мравка заблудена сиротно
плаче за мравуняка изгубен...
Глухарчето я слуша умилено.

Среща с Дявола...
Аз имах среща с дявола, ти знаеш ли?
Оказах се от него по-най-зла...
и той поиска да ме улови.
Каза, че негова съм аз била... ...

* * *
"Вълкът дебне момчето, с нокти от черно желязо, с козина като черната нощ, с очи, пламтящи в червено като скъпоценни камъни от ада. Огромният вълк души, наслаждава се на мириса на предстоящото пиршество. Не го обзема страх, а изострено обоняние, студеният въздух в дробовете му, накланящи се от ...

Понякога обичаме. Чисто и просто. Елементарно. Безрезервно. Даваме и не броим. Дишаме, мислим, говорим, живеем, с нея, чрез нея, за нея и въпреки всичко и всички останали. Обичаме.
Друг път позволяваме да ни обичат. Постоянното внимание и близост, разбирането и търпението, очите, които винаги гледат ...

В очарованието на съня
пристигаш, носен от вълните,
целувка даваш ми една
и музика изпълва дните!
Безмълвни носим се в простора, ...

И пита-платена бе всяка свенливост.
Парцалени кукли, с разшити очи,
от ъглите зяпаха как ме убиваше -
безкръвно, до оня, последния хрип.
Сега съм оцъклени, ширнати ириси, ...

Отново пиян те гледам в очите,
в себе си сам аз търся звездите.
Но не откривам блясъка стар,
добрата пътека, светлия фар...
Болен от злоба те гледам на кръв - ...

И тази нощ си тръгвам.
Не мога да остана.
Безмълвна от душата стон изтръгвам,
защото всяка вечер се отваря тази рана.
Само това със тебе имам - ...

Не съм богиня, нито самодива –
(тъй както ти самият не си бог).
Но всяко женско име ми отива
и всяка моя фибра е любов.
Не ме рисувай, в стих не ме затваряй – ...

Скапан ден, като хартиена птица, не лети.
Мисли - почти раздвоени, от които някой не спи.
През прозореца гледам облачно време, вали.
Самотата пак е в лилаво, тишината пълзи.
Стените на стаята пак оскотяха, няма ги сенките. ...

Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...

Няма да те моля. Аз съм силната.
Помогни ми, Господи! По дяволите...
А разправяше, че ме обичаш,
докато си просеше разпятие.
Няма да те моля. Мога някак ...

САМОТА
Зима е, а нейде вънка
вятър в клоните свисти.
Малка птичка се е свила
в храста и от студ трепти. ...

На слънцето под светлите лъчи
робуваме като на господар.
Най-светъл миг във любовта личи,
защото всеки миг със тебе ми е дар.
Обичам те! Крещя отново. ...

Морето живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момче, ах, едно момче
морето не изхвърли на брега.
Остана само шапката позната ...

Бракът много променя мъжете
Млада съм, защо не ме харесват мъжете, просто се чудя. Нали казват, че всички млади са красиви, защото младостта ги краси. Всичките ми приятелки си имат гаджета, само аз - не. „Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!" Или: "По-добре да се родиш щастлива, отколкото кр ...

Когато чуеш нежния ми глас,
започваш ли да мечтаеш за мен?
Когато ме видиш да минавам по улицата,
иска ли ти се да ме спреш и да ме целунеш?
Когата видиш в нощта моите сълзи, ...

Вървях в една студена нощ по моста на мечтите,
а един неканен гост ми шепнеше в ушите:
"Ти си нищо, спри се - погледни реката долу.
Давещият се там ти си, бориш се, но си оставаш соло.
Нахлува в гърлото водата, дъхът ти спира веч ...