Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...

Хубавите неща бързо се забравят,
някъде в миналото там остават.
Даваш всичко от своето същество,
за да получиш поне мъничко добро.
Но за теб нищо не остава, ...

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...

Зарастличе раззелени
поляната
на пролетните трепети.
Разсъмнаха
в очите ми петли. ...

Хладна вечер, ветровита нощ, мъгли,
природата вещае зло.
Небето - океан, звездите - котешки следи,
луната - счупено стъкло.
И те видяха лудото ми бягство ...

Плачете. Безхарактерно ревете, прегръщайки се една друга. И обвинявате мен за сълзите си. Толкова сте скучни! Толкова слаби и съвършено еднакви. Плачете. И твърдите, че аз съм причината. Проклинате мен и неразбираемите ми думи. Проклинате невероятния ми късмет и още по-невероятното ми равнодушие към ...

Приятелю, прости ми!
Прости ми грешките безбройни.
Знам, правил си го много пъти,
знам, че те боли, но прости ми
… моля те, прости! ...

Не мислех, че отново ще се върна към това отново… поне не скоро. И ето ме и мен… сама… дори не знам как да продължа…
Чувствам се… оф… даже не ми идват точните думи, за да опиша как се чувствам! Измина много време, по дяволите, адски много време, откакто те загубих. И кълна се, не е минало дори и ден ...

Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...

Къде изчезнаха минутите
между сега и преди после?
Стрелките със нахална сигурност
напред политат безкомпромисно.
Изгубих част от себе си във час, ...

Искам го!
Щастието ме докосва леко
и открадва и последния ми поглед с тъга.
Измъчената болка онемява...
Редят се един подир друг ...

Аз се вълнувам при срещата
с твоите очи.
Аз се вълнувам, когато смъртта
след мен върви.
Аз се вълнувам, дори когато ...

Исках да е нещо между house и deep techno, като се наблегне на второто.
Надявам се да ви хареса.

Разрушавам всеки плет
от лъжи и интриги.
Разкъсвам жива плът,
подла и черна като въглен.
Разбивам кули и идоли ...

Колко малко ти е нужно да докоснеш ми сърцето?
Колко малко ти е нужно да го разтапяш нежно?
Колко малко ще ти трябва в шепи да го побереш?
Колко ли ще струва със своето да го събереш?
Колко малко ще поискам за ръце да се държим? ...

Самота
Последен автобус замина,
далече нейде отлетя,
останах сам на спирката сиротна
със старата позната - ...

V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...

Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...

[the English version of "Ti amo" (Umberto Tozzi)]
Лаура Браниган - Обичам те
[английската версия на "Ti amo" (Умберто Тоци)]
(Authors: Giancarlo Bigazzi, Umberto Tozzi & Diane Warren)
(Автори: Джанкарло Бигаци, Умберто Тоци & Диан Уорън) ...

Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...

Любов... Има ли? Има... А къде е? В душите на хората... На кои? На тези, които лъжат и нараняват? Не... Тя е рядко срещано явление. Не съществува с думи, с обещания и подаръци, а с чувства, мисли и сетива... За нея се говори толкова много, а я усещат толкова малко...
Тя идва, когато не я очакваш, ко ...

Дорде компотите ми да заврат
и със дилафа огъня намистам,
ей тук, на крушата, ще се подпра
и пак за моя Фильо ще си мисля.
Че как ме сполетя такъв късмет - ...

OPETH - Death Whispered A Lullaby
Out on the road there are fireflies circling
Deep in the woods, where the lost souls hide
Over the hill there are men returning
Trying to find some peace of mind ...

Вятърът ме завъртя.
Крило на гарван ме погали.
И само трепетът на любовта
живота отново в очите запали.
Толкова много любов ...

Къдрав, небрежно облечен,
и все така някак отнесен.
Спи по кашони, рови в боклук,
но някак не е клошар, а е друг.
Години минават, времето си лети, ...

Как си прощаваме хората,
късаме само билети
от авантюристични сърца,
после си правим конфети
и гърмим, за да видим цвета. ...

Ay, ay, como muero por ti
(Ах, ах, как умирам за теб,)
Como poder olvidarte
(кaк мога да те забравя,)
Basta que me enamores ...

It's been a while-----Мина време
I know I shouldn't have kept you waiting-----Знам, че не трябваше да те карам да чакаш
But I'm here now-----Но сега съм тук
I know it's been a while-----Знам, че мина време
But I'm glad you came-----Но се радвам, че дойде ...

Gabriel
Lamb
I can fly
But I want his wings
I can shine even in the darkness ...

Close My Eyes Forever
Ozzy Osbourne & Lita Ford
Baby, I get so scared inside and I don't really understand
Is it love that's on my mind or is it fantasy?
Heaven, is in the palm of my hand and it's waiting here for you ...

Ти и Аз
на Гери
Когато от дрехите не ще да има вече смисъл
и здрачът ще е нашата одежда.
Когато няма да сме две тела различни, ...

Прегръдката ни беше твърде дълга.
Не успях от теб да отклоня очи.
Казах ти "довиждане", но всъщност лъгах.
Не исках като "сбогом" да звучи.
Думите премерени покриха ...

Спри да караш очите ми да плачат за теб.
Не искам душата ми повече да си спомня за теб.
Задавам си въпроса - кога ще спра във всяко
мъжко лице да виждам теб?!
Стига, не желая повече да ме боли от спомени. ...

Черна приказка или когато разбрах колко е жесток светът...
Спомняш ли си онова пътуване – ти беше малко дете, сияеше от радост, копнееше за приключения?
Спомняш ли онзи ден, когато разбра колко е жесток светът? Гледаше напред, но там нямаше нищо – само пустош, прах и мрак. Тогава слънцето като че ли ...

ПЕСЕН VІІІ - БЕЛИЯТ ГРАД
Белият град беше крепост велика,
център на древна култура и бит,
светла надежда, от камък обвита,
дом на народ работлив и честит. ...

>>> Знам,
>>> в очите ти
>>> нарциси цъфтят
>>> (харесвам жълто),
>>> а ти ги криеш... ...