Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...

Януари чак дъхът смразява,
ритуалът е за хора с буйна кръв.
Шествието към реките тръгва,
с ход тържествен попът води всички пръв.
Сутрин хванати за раменете ...

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм, ...

Ако трябва да се върна в друго време
и храбро да убивам хора с меч.
Ще бъда само твой и много верен,
за тебе да препускам с кон далеч.
И даже, ако трябва кръв да лея – ...

Небето е синьо, ледът пък студен.
Сутрин с цигара си пия кафето.
Все още се случва да бъда смутен,
когато и както, защото, където...
Мога да паля слънца във очите, ...

Мяра ми е горното небе
и така опитвам да живея.
Иде Коледа. И с две ръце
раздавам доброта, дано успея
на всекиго надежда да раздам ...

Миражи ме притеглят сладкогласно,
фалшива красота струи от там.
Старанието ми ще е напразно
и в тях любов без смисъл ще отдам.
В мъглите на съдбата ще потъна ...

Що е по-силно от обич и омраза?
Тази неусетно покоряваща душата зараза.
Откъде се появи и няма ли жал,
че всяко кътче на ума ми е обладал?
Той е видение с дъх на шоколад, ...

Благата Темида
не е Артемида.
Краднал много мангизи
не закарва в пандизи.

Едно момченце на 4-5 годинки излизане от супера разказва нещо на баща си:
- Имаше много човеци.
- Не човеци, хора!
Детска му работа! Животът докато ги научи, че не всички хора са човеци...
(подслушано) ...

Нахлузил нов кат панталон,
засмукал карамел бонбон,
потеглих със сърце разбито
към старото добро корито.
То беше нявга самолет, ...

/Приказка/
Във нощта срещу Коледа свети
най-красивата земна елха.
Сътворена с мечти на поети,
разноцветно огряла нощта. ...

„Коя зодия си“?
С горчивина трябва да признаем, че интересът към астрологията и хороскопите в частност e дълбоко вкоренен в битието на българина. И още по-лошо – на онези, които се считат за християни.
Това жалко и достойно за присмех суеверие сред народа е придобило епидемиологични размери. Затова ...

Светът във тази нощ сияе,
озарено е небето от звезда,
лъчи простира до безкрая,
към земята праща добрина.
Под покрива е сгушен Снежко, ...

Усмивка искрена и по детски чиста
И гледа те все във очите
Иначе е замислена, но все пак лъчиста
Младост струи от гърдите
Листо едно подарих ѝ ...

Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла, ...

В последно време все проповядваме, изповядваме или даваме напътствия, указания или пък се произнасяме за каквото трябва и не трябва. И ако българският писател през 1964 г. в своя роман го нарече „Време разделно“, то днес би трябвало да сме разбрали, че далеч по-мъдро и по-смислено трябва да живеем.
...

Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа, ...

Пърхат нощни пеперуди
вечно в моята глава.
С куп мераци се събудих
и поисках в миг една.
Грабнах старите тефтери ...

ПИКИРАЩИ МИСЛИ
Братовчедът на баналния въпрос какво прави: „Капнах! Пенсионер – безпомощен бивщ човек, който се сети нещо, все му нарежда да го свърши…“
хххх
Забавлявах се с „Черното лале“, филма от 1963 година. И сега гледам и слушам внимателно, с друго мислене. Та казва героят: „Свободата е кокал, ...

Я сипи по едно от земното… Не, не – не искам нормално питие, искам земно… Да, зная, че е гадно, с отрицателен ефект върху нормалното наше мислене, че… Ама сипвай и не питай! Казах – по едно… Не искаш? Не си самоубиец… Иди до тая Земя, както нагло наричат планетката си, и ще пропиеш…
Бях, бях… В кома ...

Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...

Между седмото небе и рая –
две книги за ценители
Светът е оцелял, защото се е смял – някой по-умен от мен го е казал, но е бил прав. Смял се е през зъби, зад решетки, от страх и от радост, от щастие и в скръб, смехът е освобождаващ и отрезвителен, зареждащ и успокоителен.
Най-трудна е самоиронията н ...

Отново влизам в роля,
маската намествам.
Изисква много труд и воля
една бездарна поетеса
на сцената да се изправи ...

Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...

ИЗБОР
И доброто, и злото са в теб –
ти решаваш кое да отглеждаш.
Ти избираш да тъпчеш свиреп
или вред да засаждаш надежда, ...

Едва ли е, за да бъде величан. По-скоро искат да му набият канчето и да го подготвят да се съгласи на мир, който той видимо отбягва, въобразявайки си, като малко дете, че ще бъде дундуркан до безкрай от американските си господари и обливан щедро със зелени гущери. След протоколните слова и подаръка ...

Тази зима е някак по-мрачна от досегашните. Войната в Украйна. Главоломният растеж на цените и то в пъти на енергоносителите и на храните. На какво да се радваш? Може би единствено на мазохизма си. На този фон добре би ми се отразила лула с хашиш или шмъркането на бял прашец. А може би чашка чай с м ...

И все по-трудно вярвам, че нощта
ще замени умиращия ден.
Навярно еретик съм и в калта
не виждам средството да бъда сътворен.
Не вярвам на служители в раса, ...

ПОБЕДНА ПЕСЕН
Понякога се бия сам на шах.
Или на табла, тапа и гюлбара.
И ме е страх, ужасно ме е страх,
че винаги накриво хвърлям зара. ...

ро̀зе -
цвете (г)алено
на вековете - всеки
полъх твой - ЛЮБВЕпривет е

В лъжата ти е цялата ми мъка,
понеже ме излъга да умра.
Лъжа е, че душата е безсмъртна,
че твоята е нежна и добра.
О, хвърли мен и моя дух на кръста, ...

/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години. ...

Казват, зимата дошла
и снежни приказки разказва...
Но... Няма нежна белота.
Макар в студена светлина,
декември слънце ни показва. ...

В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз, ...

Вятърът се беше засилил доста, докато Лизи се прибере в странноприемницата. Завихряше облачета пясък, хвърляйки го в очите на минувачите, буташе кепенците на прозорците и разсейваше топлината от сутрешните лъчи. За момичето носеше и някакво напрежение, което караше главата и да бучи и пръстите й да ...