ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса. ...

ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”,
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка,
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка ...

На тия години животът е като присъствие на импотентен в публичен дом – вижда, ама…
хххх
На екрана някакъв льольо ке развихрил да сравнява нацизъм и комунизъм. Демек, еднакви били…
Сравнение между вълк и вълкодав – по четири лапи, опашка, нокти и зъби…
Плашат стадото… ...

В последно време толкова се дигитализирахме и синхронизирахме, че позабравихме за онази присъща ни черна дъска. И ако си мислите, че тази на снимката е от някой изоставено българско школо в малко населено място, съвсем не сте прави – тя или те съвсем спокойно си съжителстват в работните помещения на ...

Има книги сърцераздирателни, обаче
няма кой горко трогнат от тях да се разплаче.

В океана от чувства живее,
тя е пленница мойта душа.
Красотата да търси умее
и да бъде щастлива в нощта.
Да докосва отново звездите ...

В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне, ...

Там,
където се срещат
слънце и дъжд,
и се виждат -
нашир и на длъж, ...

Весели сме ний бродяги
и живеем с пълна газ -
вярно, че ядем тояги,
но ни слушат във захлас.
С виното на ,,ти" говорим, ...

С тънка коричка
държи гной нажежена
Земята – мазол.
Човешкият папилом –
пясък в космична мида... ...

Листите са пусти, но пък се намира тишина
Липсват тъжни мисли, но е глухота
Равномерно, безразлично
Изпразнено от смисъл
Далечно, нелирично ...

СВЕЩЕНИКЪТ:
Започвай вече, дъще! Не мълчи!
Че притесняваш се, това личи!
ТЯ:
Простете ми! За първи път съм тука! ...

Във виртуала разтръбил си: Край!
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби, ...

На А.Л.
Сънувах как по лебедовата шия капки дъждовни за спомен събира език...
Сънувах как галещи пръсти по страстно тръпнеща кожа се надбягват с лунните сенки...
Сънувах как под полъх на паунови пера звездите кацат сред разпиляна нощ от къдрици за да целуват разбудени зърна...
Сънувах как по тяло ли ...

Добрите хора пак са лоши-
за справедливост те копнеят,
а в този свят от скъсани галоши,
единствено страхливците виреят!
Добрите хора са останки ...

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...

Да си добър – е страшно трудно,
по-трудно от това не знам! –
Съзнанието трябва будно
да бъде даже в стрес голям.
Изискват се желязна воля, ...

На длан съм ти писана,
с обич орисана,
на тебе обречена,
за теб съм наречена,
така е предречено. ...

ALLEGRO MODERATO
... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина, ...

Раздирани сме от мисли, страсти и от чувства какво и как се случва. Объркващо е – в тези времена размирни и по някакъв начин – дори хаотични. От преживяното време и от случващото се в „живия“ живот е видно и ясно, че всеки нов избор е по-добър и по-различен от предходния. И това е така най-малкото, ...

Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...

От патриотична гледна точка глупостта е героизъм. Това настояваше Пешо, докато пишеше есе на кандидат-студентския изпит по журналистика. Пешо беше на около петдесет, но продължаваше да кандидатства. Мечтаеше да стане радиожурналист. Обичаше радиото от малък и все си представяше как фучи гласът му из ...

Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен де ...

Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...

Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога ...

Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...

Красива си. Като дете,
което днес се смее и не плаче.
И паяче, което си плете –
дома със малки крачки.
Жестока си. Като копнеж, ...

Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...

На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...

Стъпвам бавно –
по стълбица слизам,
(а дали пък не качвам върха?)
Откак родих се
по малко умирам. ...

Не знам вие как сте, ама ние в наше село сме отдавна напред в историята. Зяпаме разни филмчета и сериалчета за хората от бъдещето, живеещи във виртуален свят, чудим се на някакви си аватари и тем подобни, а сами реално сме си във нашенския виртуален свят…
Едно момче пуснало в интернет карта на селот ...