Трудно проглеждам
в чужди очи...
Трудно е да разбера,
какво срещу мене стои?
А и ме е страх ...

Така и не те научих
да бъдеш честна със себе си
след толкова много присъствия...

Цъкъл стихотворения с Rad
Вместо илюзии
Н. Найденов
Като кристална чаша паднала на пода,
разбиха се илюзиите вчера. ...

Душите си сме скрили надълбоко,
сърцата някъде прокудили,
очите сме затворили широко
и някак си слуха си сме загубили.
Гласа си, мислите си не разбираме, ...

Измислено се скитам...
Без глас останах. Убих последния си крясък!
Удавих сълзите в усмивки светломаскарадни.
Направих си дворец от морска сол и пясък...
Уших си рокля от илюзии... изпепелени, празни. ...

Заплела баба шарени чорапи,
заплела ги, мъъъ... пуста да остани -
ред плете, по три разплита...
И когиш ша свърши, хич не питай.
Сбърка още от начало бримките горката, ...

Аз съм врата...
Изгради ме майстор преди двайсет години.
Направи ме бяла, висока и здрава.
Даже човешко сърце подари ми -
да съм по-силна и по-корава. ...

Един магарешки бодил
напрегнал всичките си сили
и цъфна, дръзко извисил
снага над другите бодили.
Изгледа всички насмешливо, ...

Ако мога, искам да съм феникс.
Да прераждам себе си и свойта плът.
С усмивка да умирам все начело,
а мъглите да чертаят моя път.
Ако мога, искам да съм порив. ...

"Наслада се открива сред непроходимите гори.
Екстаз се спотайва край самотния бряг.
Тайно общество се крие отвъд морето и неговия рев.
Не обичам човека по-малко, а природата повече"
Лорд Байрон ...

Всеки ден се будех с някаква празнота. Вървях по улицата се оглеждах. Бях загубила нещо. Обръщах се назад и гледах надолу. Нямаше нищо. Продължавах да вървя. Нещото все повече започваше да ми липсва. Търсех го. Него го нямаше. Знаех, че е някъде, но много далеч. Всяка вечер затварях очи и то се появ ...

В очите ти
намерих фона
на моята мечта.
В гласа ти
ехото и прокънтя. ...

Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога... ...

Аз не мога сложни думи да редя.
Те, моите, са простички, човешки,
писани с трепереща ръка
и даже с граматическите грешки.
Всички романтици аплодирам, ...

Студено ли ти е?... Защото в мене е студено...
Ще ме завиеш ли със твоя шал?
Дали ръцете ми до твойте ще поемеш,
както всичко друго си ми дал...
Ще ме приютиш ли във прегръдка? ...

Бял, пухкав сняг вали,
а към нас Баба Марта бърза
отдалече.
Бързай, бързай, бабо,
и снега поспри - ...

Споменът за теб пред мене коленичи,
поиска прошка - от това боли,
отдавна веч не съм наивното момиче,
молещо за обич... забрави.
Сега съм друга - вярвай, промених се, ...

Поетите са чудни хора -
вярват и обичат.
Те бродят влюбено в простора
като волни птички...
Поетите са странни хора - ...

Ни в славата се вглеждаш, ни в пари,
ни в трепета на слънцето прилежно,
но следваш погледа на две очи,
които в други нечии се вглеждат,
а аз като кутре след твоя ден, ...

Като делфин в момент на смърт, на катастрофа,
под ален залез непорочен,
редя безумно строфа подир строфа -
безпаметно пиян почивам после -
щом сутрин пак глава надава ...

Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...

Приятелка вярна
за мен ще си винаги!
Дори разделени от хиляди километри,
с мен ще бъдеш ти!
Снимката ми запази ...

ЗИМА В БАНСКО
Зима, а в сърцата свежа пролет.
Две планини небето подпират.
Много хора дошли да забравят умората -
в зимните дни топлина тук намират. ...

Сърце родолюбно вече зове
и утре площад ни събира,
народ един, осъден на измяна,
София ще събере зовящи промяна.
И горда, и вярна на наши деди, ...

Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.
Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.
Смазана от болка и тъга, ...

Изсъскай! Като че ли те е страх от слънцето.
Изкряскай! Като че ли мъчи те зората.
Изпискай! Като се протягаш на разсъмване.
Извикай! Като гаснеш в светлината.
Изчезвай! Като бясна и прокудена. ...

* * * *
(По Прощално писмо -
на Габриел Гарсия Маркес)
Ако знаех, че когато се връщам,
няма вече тук да те намеря, ...

Слънцето изгря
с лъчите на любовта
разцъфна пролет:)

Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
С целувка ще те наградя
и ще ти дам от мойте сили.
Когато пак си уморен, ...

Вече беше тъмно и студено. Мъглата беше обгърнала всичко наоколо. Виждаше се само безкрайния прашен път, който сякаш водеше към нищото. Натали крачеше едвам-едвам, пребледняла от страх и студ. Наблизо тя различи силуета на изоставена стара сграда висока 3 етажа. Влезе вътре и плахо се огледа. В кори ...

Пустиня
В кладенеца на човешката надежда
спуснах кофата на една мечта,
навих въжето на копнежа,
извадих празна лъжа. ...