Дошла си. Влез! Аман от теб, Любов!
Кого ли не съм пускала във къщи...
По дяволите! Пих веднъж и с Бог -
и той от теб изглеждаше побъркан.
Сега ти връщам с твоята усмивка- ...

Уморих се :
Ще хвана в облаци друма.
От другото - се уморих.
Ще стана, по пътя ще тръгна.
От почивката - почти се покорих. ...

Идваш и си отиваш.
Обичаш и мразиш.
Целуваш и разкъсваш.
Ангел или демон...?
Искам да ме искаш. ...

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...

(Днес)
Градът е глухотата на сезоните.
За всяка вена, доза е градът.
И улиците с пулс локализиран
пресичат се след ъгъла във детска гръд. ...

В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха ...

Слънчогледът стар
заслушано увяхна -
от очакване.

Врана и Лисана
Врана, както си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала тя на дръвце
сладко да го изяде. ...

Изостави ме като някаква вещ. Използва ме, докато ти бях интересна, а след това ме захвърли като боклук, без дори да се замислиш за моите чувства и желания. А аз, за разлика от вещите, имах чувства, имах и желания... Имах и сърце! И всичко това беше свързано само и единствено с теб. За първи път сле ...

Кръвта, която днес във вените ми тече -
утре ще дава живот на невинно дете.
Кръвта, която уж вода не става...
дали тогава ще ми докаже, че да плюя на нея не бях права?
Кръвта, от която започва всичко - ...

Родих се отново
във същата кожа...
Но родих се във слово
и захвърлила ножа...
Ще се боря отново ...

Не ме наддумваш.
Просто си мълчиш.
Очите ти са остро огледало.
Порязах се, в очите ми вали,
а няма болка, няма рана. ...

Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите. ...

В гроба ми сложете три неща -
цигари, водка... снимката на мама.
Бързо ме завийте със пръстта,
да мога само с тях да си остана.
Пороците ли? Нужни са ми там, ...

Когато ме опиваш с поглед
и галиш нежно със ръце,
отпивам синева безбрежна
и ме обзема луд копнеж.
Как искам да заспя на твойто рамо, ...

Обичам, а съм пълен със омраза.
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали. ...

Един стих виеше
пред вратата на спомена
и искаше да го нахраня
със мечти...
Еди стих умря ...

Приказка
Един стопанин насадил си лозе,
от пръчки скъпи, чисти и отбрани,
оградил го с ров дълбок и грозен,
а платил го с кръстните си рани. ...

След дъжда
дърветата са свежи
като млади жени.
Въздухът мирише на озон,
а небето ...

Не те ревнувам!
Просто любовта
не бива празноти да устоява,
а не познавам по-голяма празнота
от тази, дето ревността създава... ...

Аз не искам да съм като гримьор в радиото,
а искам моя труд да се цени.
Как да се преборя с мафията,
когато всичко е пари, пари и пак пари?!

Една песничка
1.Отдалечавам се.
Тръгвам към теб.
Не ме е страх да падна.
Искам те. ...

ЧЕРНОВИЧКИ
Черновички разни
смешни,
те не всякога са грешни,
но хвърляме ги лесно ...

Научи ме да обичам.
Вземи в ръце сърцето ми от лед.
Прегърни го с дъх на ябълково вино.
Надари ме с нежност от розов плет.
Не ме щади. ...

Къде изчезна от мен покоя,
измъчено тежко минаваха дни,
къде си сега, красавице моя,
къде ли са твоите прекрасни очи?
Без теб е някак си тежко и трудно, ...

„Сам във мрака,
обгърнат в тишината..."
Тези думи толкова банални,
звучащи ми дори преди и жалки,
сега са истина! ...

Грим
Отворен прозорец
Слънце замръкнало пак
Яхнала жестоките си спомени
Маска от усмивки насложени ...

Не ме оставяй
да пренощувам с яда си -
за една нощ
ще ме изгубиш!
Ще разкъса сънят ми ...

Корени си пуснал във сърцето ми.
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.
И в лудостта си се омайвам. ...

ДЕЦА
Господ Бог дечицата обича,
милва нежно детските души
и в преклон пред Бога коленичат,
за да пеят славей добри. ...

"До утре в 7!"
Ще се разделим със сълзи горещи,
ще ни боли, но редно е така,
не забравяй как чакахме нашите срещи,
всеки ден в седем вечерта. ...

(на Филип)
Затвори се черната врата. Само аз видях.
Отиде си и споменът. У мене не успях
да запазя злото чувство. Прецеди се
през стиснатите пръсти. Изпари се. ...

След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, ...

Но обръщам се назад и продължавам напред,
оставям след себе си недописан куплет,
започващ с желание, с копнеж да СЪМ,
прекъснат от отчаяние, затова, че не СЪМ.
И продължавам напред, но назад аз се връщам, ...

КАФЯВО
Сега съм в кафявия си период. Не, не значи, че съм художник, рисуващ в кафяво. Просто си падам по кафяви очи. Точно сега. Жалко, че масата хора обръщат повече внимание на синьото... И аз не знам защо... може би защото по-рядко се намира такова синьо, заради което си струва да си в син период. ...

********************
Мина Усмивката.
Погали лицето ми.
Остана в очите.
******************** ...

Студени и безчувствени очи,
жалки сенки на полуживи,
жестоки устни, жадни за сълзи
и нежности неизказани, плашливи
скитат се в кръвта на моето дихание ...

Благодаря, че ме обича, мили.
Благодаря, че ме дари
с щастливи дни.
Но туй, че неможа да ми повярваш,
че непрестанно се съмняваш в мен, ...

Комплексите, които ни пречат
Гордееш ли се, че си българин?
Гордееш ли се?
Въпрос колкото странен, толкова и показателен. Как може да се даде отговор и този отговор да звучи логично, когато нещо сбъркано има още в самия въпрос.
Сякаш българинът няма нужда да принадлежи към нещо или някого и сам може ...

Черно-бяло
Седя с поглед, забит в светещия монитор пред мен. Косата ми влиза в очите. Устата ми е леко отворена, гърлото - пресъхнало. Гръбнакът ме боли. Краката ми са схванати. Лявата ми ръка е просната безжизнено върху клавиатура, а дясната е хванала мишката.
Гледам в монитора и нищо не виждам. Из ...