СЕЗОНИ
Засмях се, че в дъха на сутринта,
усетих аз ПРОЛЕТТА.
Разминах се със красиво момиче,
но го настигнах и му подарих кокиче. ...

Пътуване
Бели звезди над воала
от сънища плисват мълчание...
... светва пространството...
кратък миг вечност ...

Слънчев ден
Какво ли стана с мен в онзи ден,
когато слънцето изгря и влюбих се в теб?
Нещо се промени може би,
обикнах те аз... със затворени очи! ...

ОЛОВО ТЕЖКО Е СЪДБАТА, СЪРЦЕТО ВЕЧЕ НЕ ТУПТИ
И БЕЗДНА ПРАЗНА Е ДУШАТА, УМРЯ С ТЕБ, С ПРЕДСМЪРТНИТЕ СЪЛЗИ.
СЯКАШ ВИЖДАМ ТЕ ПРЕД МЕНЕ, ТОЛКОВА КРАСИВ, КАКТО И ПРЕДИ...
БАВНО ПАДАМ НА КОЛЕНЕ И КАПЯТ КЪРВАВИ СЬЛЗИ!
ПОЛОВИН ЧОВЕК СЬМ ВЕЧЕ И ЖАДУВАМ СВОЯ КРАЙ, ...

Само нежност копнееш,
сгушваш се до мене пак.
За топлото внимание живееш,
… в този свят повява хлад.
Очите ти проблясват в мрака, ...

Листо
Пада листо в нощта.
Самотно, върху мръсната земя.
Вчера беше лъскаво
и на слънцето се смееше, ...

Научих се аз страстно да обичам,
но никога след любовта си да не тичам...
Научих се да бъда вярна... на своята душа...
и само пред икона свята да скланям аз глава!
Научих що е "честността", ...

Изхаби лимита на всички прошки,
остана ми само безсъние!
И нямам излишни сълзи,
за да посрещна още втори шансове!
В кръговете под очите ми оставаш... ти, ...

Една проста истина, почуква
непразна и не спи, подухва
очаквана и през много години
със поривите си, не стихнала
и нескършена, а политнала ...

Анабел си вървеше по улицата както обикновенно със хендсфрий, слушайки любимото си радио, със умерена грациозна походка, а отстрани я гледаха „онези"погледи. Каква ли е същността и? Коя е тя? Не приказва, сигурно няма мнение, безлично същество. Да, това казват някои за нея, някои даже си позволяват ...

Убиват ме красивите черупки с гнили плодове,
към които всеки се стреми, но никой не яде.

Ей, поете!... Плана моя чуй,
недей да страдаш и да търсиш чудото,
стани и бързо се обуй,
ела, за да разсеем с теб заблудата.
Не се страхувай, аз ще ти покажа ...

ВАЖНА НОВИНА
Чуйте важна новина -
Мечо купил си кола,
Ежко - ново колело,
Зайко - морковче едно. ...

Истина
Бяла тишина се разля в нощта.
Вятърът полюля няколко листа.
Пътеки се събраха във нежна светлина.
Луна поседна и погледна със тъга. ...

За да не брои последователно дните,
годините, вековете, безкрая,
човекът практичен прецизирал мечтите,
създавайки сам календара.
И без разни тежки катинари, ...

Искам облаци и бури,
светкавици и гръмове.
Щом сърцето в болка свито е на две.
Мъгла да падне над града,
а вятърът ще вика в нощта: ...

"Да бъде Светлина!" бе казал Бог, добре,
но где е тая светлина, що всички слепи сме?
Че сеем завист, ужас, гняв и смърт тъй просто.
Едно дете събужда се: Слънце се роди;
А вечер, зад прозореца светът ...

Дали отново ще летя
с криле, от обич възродени?!
Ще мога ли ръцете да разтворя
за най-желаната прегръдка?!
Дали когато утрото нощта изпраща, ...

Да мълчиш, а болката вътре в тебе да крещи.
Познато ли ти е, кажи?
На мене да!
Да се усмихваш, а сърцето в теб да плаче.
И туй не знаеш ти, нали? ...

Тази красива и чаровна усмивка, тези трапчинки... Как бих дала всичко, за да ги целувам сега... Да усещам устните ти върху моите... Защо мечтите са толкова непостижими? Не те Обичам, но болката, че между нас има хиляди километри, е ужасно болезнена... Сякаш ден след ден те губя все повече и повече.. ...

В сърцето ми измяната още гори,
в душата ми останаха подлите ти лъжи,
утеха търся във виното аз
и чакам да чуя пак твоя глас.
Ръцете ти галеха тялото ми, ...

В галоп черен кон,
във вързоп твоя дом,
душата - черна врана,
в сърцето скрита рана.
Камък студен са ръцете, ...

Everything but the girl-I didn't know I was looking for love
I was alone thinking I was just fine
I wasn't looking for anyone to be mine
I thought love was just a fabrication
A train that wouldn't stop at my station ...

... и зейна бездна - и роди
неизчислим рояк звезди.
Опива ни с незнайна власт
и пропастта, що зей пред нас,
и бурята на океана ...

Застрашаваш бъдещето си,
имал си минало.
Губиш любов,
появява се друга.
Работиш усърдно, ...

Как да те забравя, ми кажи.
Как да върна дните аз назад.
Месеци минават, а ми тежи.
Няма миг покой в моя свят.
Сърцето ми разкъсано на две. ...

Как искам...
Как искам да те помня все така...
Поразявайки ме с невинната красота на изгряващото слънце. Карайки ме да се смея само като си помисля за щастието в твоята душа. Бързайки да изживея нещо, което все още се е някъде там за мен, криейки се зад есенно листо. Не знаейки какво има в стария и ...

Декемврийска вечер...
в гъстата гора...
До мен се доближи една кошута... -
уплашена от изстрелите бързи,
тя - толкова невинна, ...

* * *
Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас ...

Utera – страховитите космически контейнери, се носеха стремглаво из безбрежната вселена, пронизваха галактичните празнини и бяха докрай безразлични към красотите на нищото. Хаосът в тяхната подредба отстъпваше единствено на неизменната им обща посока. Досущ еднакви, Utera представляваха стоманени тъ ...

Гладна е страстта.
Погача от спомени
с меда на мечта...

Понякога сънувам кошмари.
Сънувам, че се събуждам
точно там, където съм заспала.
И не е персийски килим,
а мръсно небе под краката ми. ...

„Прощавай повече на другите и нищо на себе си!", за да се почувстваш като динозавър.
***
„Бяло видело лъжовно!" Баба ми не е гледала „Матрицата", следователно режисьорът на филма е плагиатствал от баба ми.
***
Най-лесно е да превземеш някого отвътре! Това се отнася и за държавите - древни и настоящи. ...