След всичко, което беше... След края... След пропълзяването от бездната, в която сама се бях бутнала - успях да се изправя отново на крака. Необяснимо как?!... Усещах отново чувството, което по-рано бе карало всяка частица в мен бавно да се разкъсва. Необяснимо как успях?!... Пак щастлива бях, но не ...
Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица ...
Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...
ПРОЗРАЧНО СИВО
Мило, колко си далеч от мен, не искам края.
Колко път да извървя, за да те срещна,
случайно или не - да те позная.
Там, където битието е прозрачно сиво, ...
Ще идвам с пролетите слънчеви,
ще ме сънуваш знойно, замечтано,
ще ме желаеш лудо, влюбено,
ще бъда в теб пламтяща рана...
Ще ме откриваш в лятото солено, ...
Не мога вече с друг да бъда аз,
щом срещнах те и знам, че съществуваш.
Застана днес съдбата между нас
и в твоите нощи друга ти целуваш.
Прости ми, обич, че сгреших пред теб! ...
ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...
Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...
Освен тебе, аз никого си нямам.
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам. ...
Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба - ...
"Възкръсна моят ден, нощта издъхна
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят"
Да си цъфтят, това е за награда
на пътника, поспрял за миг до тях,
отпил умора или пък ограбен, ...
Белите мъгли
В ранни зори, докато земята спи,
завита с бяла покривка от сняг,
магията се спуска като воал над света
под формата на сребристо бяла мъгла. ...
Любовница на живота
Аз зная колко струвам, зная своята цена!
Мисли щом искаш, че съм като улична жена!
В мен кипи животът, младостта,
в мен пулсира силата на любовта. ...
"Жената е поезия и проза..."
написал бе поетът преди време...
Но прозата превзе безцеремонно
дори прическата ми, дявол да го вземе!
А ми се иска, боже, колко много, ...
В стаята до тихата камина бледа,
стоях и чаках те, и плаках,
устата ми, потръпваща от бяло вино,
попиваше сълзите ми във мрака.
Часовникът пропъжда тишината боса, ...
Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб, ...
Среднощно е. А няма полунощ...
Пияно е. А няма глътка алкохол...
Самотно е. А няма молене в късен зов...
Студено е. Нечий дъх виси на дървен стол...
А ти не бързай. Моля те, не бързай да ме имаш. ...