Ще облека роклята от изумруди,
за да блестя за теб единствена,
в косите ми ще кацат пеперуди,
ще бъда цвят на любовта, наситена.
Ще си обуя стъклени обувки, ...

Кърви поточето червено,
кърви, не може то да се спре,
от нещо то е наранено,
това е моето сърце!
Дали ще мога болката да спра? ...

Късно е да съжаляваш, късно е да ме търсиш отново.
Животът, пълен с грешки за тебе е ежедневие, мразя лъжите ти, мразя интригите ти, мразя всичко в теб.
Но все пак съм човек и мога да обичам,обичам прегръдките ти, обичам да те гледам как ходиш по улиците, обожавам аромата ти и всичко, което ме кара ...

От нищо направено,
бързо забравено!
Живеещо в сърцата,
притежаващо небесата!
Плачещо нощем тихо, ...

Прекрасното се ражда след много болка
Отдавна съм разбрала истината жалка...
Душата ми научи се да чака,
А как копнее до Теб да бъде приютена...
Ръцете ти да я докосват и ...

Красиво е! Нежно с длани докосвам сутрешната хлад, а зората - в кървав мъх. Докато поемах дълбоко в себе си аромата на горещото кафе, което затопляше приятно ръцете ми, усетих, че това не е сутрин като отминалите. Лютите рани, които оставят слънчевите лъчи в синята пустош, не бяха гневни, дори черни ...

Waking the demon
Helpless my eyes are bleeding from the fear that's inside
You sealed your demise when you took what was mine
Don't try and stop me from avenging this world
No voice to be heard ...

Накратко
В специалните мигове...
Безсмислено е да търсим смисъл...
Търпеливо ме чакаш,
за да ми се радваш толкова нетърпеливо... ...

Сивите сенки край сиви дървета.
Ходя пак пеш и се взирам за теб.
Търся те, моля, пак пътя си диря.
Искам до твоите стъпки да спре.
Малката къща, в която ще бъдем. ...

На Жени
Имало някога една фея. Макар да се подвизавала в това си качество от много години, тя малко приличала на онези феи, за които си свикнала да слушаш. Първата голяма разлика била, че нямала крила. Втората била, че компенсирала липсата им с много, ама много мръсен език,
(който авторът ще се пост ...

Нота по нота
песен е животът ми
Куплет след куплет
Думите пиша
смея се на живота ...

Бог създал земята, а след това човека по свой образ и подобие.
Учил го на доброта, милосърдие и чест...
Човекът трупал опит и познание, но бил обзет от чувство на любопитство...
Искал да опита забраненото и така факт бил и първият грях,
а днес греховете са много - къде от любопитство, къде от глупост. ...

Къде отлетяха птиците?
Тишината издава страха.
Защо са без маски дърветата?
През клоните прозира голотата.
Този бесен вятър същият ли е, ...

За тебе бях играчка, кукла на конци,
през живота си ме мачка,
потъпка мойте чувства,
и на боклука ме захвърли с лекота.
Но знай, на този свят се връща всичко ...

Събудих се рано, вън слънцето грееше.
Отворих прозорец, да видя деня.
В градинката долу някой се смееше,
навсякъде плиснала бе светлина.
И някаква птичка огласяше с песен ...

Не си щастлива с мен,
усещам го... смехът ти е далечен спомен,
прегръдките ми са ти толкова студени,
че умираш от хладно безразличие,
какво ми е... ...

Николас, опитах да започна писмото другояче. Бях Ви написала: "Здравейте, скъпи Николас!" - както се полага да започне една жена от уважавана фамилия. Погледнах реда, стори ми се сух и пълен с канони. Скъсах листа и го захвърлих. После Ви написах: "Николас, гледам звездите и мисля за Вас в тази нощ. ...

НЕ МИ ТРЯБВАТ ЦВЕТЯ
Донеси бутилка вино.
Аз ще сготвя любимото ядене.
Ще седнем на ниската маса,
ще поговорим, ...

Всяка нощ в моите сънища
ти присъстваш без образ,
колкото и да ме боли,
аз тайно знам, че си ти.
Обичтта,която изпитвам към теб ...

Апатия, породена от забрава,
загубих смисъла на пътя,
не вървя, вятърът отказа да ме носи,
чакам в тъмнината суета.
Мигът от сливането на две тела, ...

Вървя по един булевард. Той ми изглежда много по-различен. Като че ли по-мрачен и по-пуст. Нито един автомобил не минава и нито един човек не се вижда. Цари гробна тишина. Небето е обсипано с черни облаци и слънцето едвам се забелязва. Има много дървета. Листата им се отронват толкова бързо едно сле ...

Ожаднях...
По жътва, Мами.
Пек.
Гори земята.
Подпухнали облаци ...

Думите не могат да опишат
моята любов така голяма,
всички могат само да въздишат,
че втора като нея нийде няма.
Всеки мъж желае да я вкусва, ...

Отново рисувам със студени цветове,
това е, защото е тъжно моето сърце.
Eдно самотно дърво в рисунката ми има,
а около него студена зима.
Клоните се губят някъде из небесата, ...

РАЗДЯЛА
На випуск 2004, с много обич
Изправя ни пред прага на живота
училището в този ден.
За последно дава ни насока ...

С космическа любов бяхме дарени,
горяхме в необятния пожар
и мислите ни бяха споделени,
телата се докосваха със жар.
Но завидя ни някой и предрече - ...

Насред гората - вълчи вой.
Ужасен гръм, последван от порой.
Той броди сам, умислен в тъмнината,
а в душата му - пустиня е; къде е топлината?
Само голи камъни, сънуващи дъжда, ...

Тихо, горещо – ти ме приюти,
с целувките си мен ме дари.
В мен се сгуши – всичко забрави…
Ела, подай ръка и замълчи.
Тихо, копнежно – с милувки нежно, ...

Божията любов е толкова прекрасна, толкова истинска и вдъхновяваща...! Тя е като слънце, което огрява и храни със светлината си цветята в една градина. Цветята са толкова еднакви, почти не се различават. Всички са поникнали от едно и също семе, полагали са се грижи за тях, пораснали са. Целите в све ...

Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се с ...

Ах, тези снимки,
Снимките с красиви спомени просмукани,
сега са в кръв обляни,
кървят и спомени горчиви...
Болката душевна непоносима е, ...

Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.
Признавам вината си. Грешна съм. ...

Най-голямата от всички си остава ЛЮБОВТА
Любовта е песен, любовта е стих,
любовта е порив на сърцето тих.
Любовта - копнеж неизразим,
тъй приятен, тъй простим и необясним. ...