>>
>>
>> здрач
>> някъде танго звучи
>> към теб посягам ...

Невидимо присъствие
Това бе третият път, когато Катрин Формар се преместваше да живее и то само през последните две години. Около нея винаги се случваха странни неща и това плашеше съседите или я караше да се чувства толкова неудобно, че предпочиташе да се премести отново. Дори не можеше да се спомн ...

Вятърът снежинките гони.
Преспи трупат, кършат се клони...
Отлетяха мечтите на юг
и студено и тъжно е тук.
Във заслона на твойта лъжа ...

Заспа ли вече?Как можа без менеда тръгнеш по пътеките в съня.Не го подложи даже на съмнение,не спря.Не ти ли лиспвам?Като странник нощенще бродиш,ще се скиташпо света.Ще те налегнат грижи и тревоги.Защо не ме почакаи не спря?Как можеш да заспиштака, без мене?Не ти ли липсва мойта топлина?Кажи, не ти ...

Не ме обичай! Чуваш ли? Опасно е!
После боли: ще те опустоша докрай,
ще те ограбя, ще изпепеля душата ти,
ще те разкъсам и ще те презра.
Обичаш ме. Аз знам това. Опасно е! ...

Не сте ли се замисляли как за всичко се плаща? За да ядеш - се плаща, за да обичаш - се плаща, даже, за да си вземеш църковна свещ - се плаща. Сякаш, ако нямаш достатъчно пари, трябва да умреш от глад ,не заслужаваш да бъдеш обичан и Господ няма да те чуе. Съответно, ако имаш много пари, можеш да си ...

Тръпка
Помня две очи -
крачат ласкаво по мен...
Остават следи...

Защо те няма теб - ти, който ме обичаш?
Живееш ли в света? Защо тогаз не идеш?
Обичам те! Ела! Със обич ти стопли душата ми голяма!
Не... Ти не си роден. И нийде теб те няма.
Обречена съм аз да страдам всеки час ...

Кучетата лаят зад фургона,
циркът шатрата си вдигна.
Вече оковават слона,
с хобота до небето стигна.
Арената е прашна от въздишки, ...

За предната седалка ми казват,
че съм малка. Да седна ли за проба?
Не ми се плаща глоба!
А мама е голяма, а за нея глоба няма!

Само колко те обичам, аз си знам.
И нека всичко в живота ни бъде като в храм.
Любовта променяла, не вярвах досега,
любовта ''крещяла'', че няма друг за мене на света.
Ти ме караш да летя, ...

Вървя по някаква странна пътека.
Къде ли ме води?
Всичко наоколо е тъмно и мрачно,
толкова е трудно по тази странна пътека!
Къде ли ме води? ...

Всеки ден ясно я виждам,
красиво-бледа, тиха в скръбта си,
облича отънелите си дрехи
без чувство, че е у дома си.
От скромност чак се е намразил ...

Песен
Пея песен за една любов,
принудена да си отиде,
оставила в сърцата зов
и едно свещено име. ...

Прочети душата ми,
голямото необятно море.
Обикни тъгата ми
и цялото мое сърце.
Прочети душата ми, ...

Знаеш ли, веднъж
погледнах как вали снега.
Сипеше се толкова нежно,
припомняйки ми твоите прегръдки.
В ръцете ти... ...

Навън е бяло всичко,
дали от зимата,
или просто от очите ми...
Поглеждам през прозореца,
на мойта малка, хладна стая, ...

Gravity & Co - Time
Now in my life
There is nothing but visions
Things that I don't believe in
People come and go ...

You look at me,
Like you always do.
You don’t have a clue.
You smile at me,
You hug me, ...

Под черни плащове, закрили тъжното си минало,
вървят, приели своето безпътие,
по костите пролазва дъх на мраморно,
устите скърцат от преяждане с отрова.
Очи шептят, продадени безмислено, ...

Той е сам и тъй му е студено.
Навън е есен и дъждът вали.
Сърцето бие в него наранено.
Вали и в мъжките очи.
А казват, че си има всичко. ...

Възбуждам те,
пристъпвам боса
по ръба на мислите.
Облечена само в поезия,
усмихната и нежна, ...

Потърсих се, където спря страхът ми,
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми, ...

Влезе ми в окото „треска” –
не беше нещо друго май, а - Небостъргач!
Избоде погледа ми, грозна случка:
бутнаха църква, за да построят хотел на палач!
„Справедливо е” – така твърдяха – ...

Кората на мандарини
върху леда. Стъпкана.
Няколко десни ботуша
на рафта. Легнали.
Приготвени са за ...

Той в мен растеше девет месеца…
Утробата ми с ноктите раздра…
Роди се тих, под погледа на полумесеца…
Душата ми отне… нощта замря.
През пътя на живота му поведох го, ...

Дечицата на мама
Две дечица имам, момченца, да са ми живи и здрави, но що нерви са ми скъсали, мани. Уж са от един баща и една майка, нищо общо. Когато ходех на родителска среща на големия, учителите само го хвалеха. Да ти е кеф, че си му майка. Класната все повтаряше: „Ако всички деца са като Вашия ...

Капка нежност
у тебе не долавям
и малко по малко,
че ме обичаш аз забравям.
Една капчица сълза ...

Любов,
защо те има?
Защо по-студена
си от зима?
Защо душата ми обзе? ...

Живот-спирала.
Децентриран мироглед.
Аз-полу-човек.

Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...

парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Валяха листи.
И валеше дъжд.
В ръцете ни се разминаваха
молитвено ...

ЕСЕННО
Притихнал прах, безмълвни улици.
Един умислен тротоарен ден.
Вървят безкрайните безмислици
и споменът се влачи уморен. ...

Веднъж се усмихнах, когато намерих следа.
Следа по лицето от спомен прорязан.
Надникнах във него и пак се усмихнах,
защото на него в следата
на себе си някак приличах. ...

Сестро мила, така се радвам, че се обади… Откога не сме се чували… Как я карам ли? Мъка, сестро, мъка… Напоследък ма е срам комшиите в очите да погледна… Що ли? Ми заради тоя мой пусти мъж, сестро… Такъв шегобиец е станал, че шегите му солено ми излизат… Да, такъв си е още, шегаджия… нали си го знае ...

Отдавна чакам
сам
студените звезди
да се стопят във мрака
на очите ти. ...