Lene Marlin - Unforgivable Sinner
Kinda lose your sense of time
'Cause the days don't matter no more
All the feelings that you hide
Gonna tear you up inside ...
Крадеш виталността на поколението ми,
някой ден ще искам, а кънтяща
ще нося тръните на заколението,
защото съм те пуснала пламтяща.
Бездетност прогнозира песизмизма, ...
Сърцето е птиче гнездо сред Вселената,
стъкмено грижливо от върбови клони,
умело слепени и ловко оплетени,
сърцето е птиче гнездо сред звездите.
Сърцето е птиче гнездо сред Вселената, ...
Ще те понося още много в себе си
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание ...
Ще те примамват хиляди посоки,ще търсиш верен път и брод,ще имаш много изпитания в живота, ще ти трудно и така до гроб.
Ще срещаш хора много и различни,едни от тях ще тръгнат с теб,със други ще се радваш и обичаш,или ще мразиш ден след ден.
Животът ти така ще преминава -ще остареш, може би не сам,а ...
Една усмивка, един мираж - потънали в безкрая.
Едни очи, един стремеж - винаги ще търся, зная.
Една протегната ръка жадува за последен път.
Очите търсят тебе за едничък поглед.
Устните те молят за последна прошка. ...
С език прокарвам чувствата си и сливам две тръпки в нощта, когато ми каза сбогом.
Нима всичко беше лъжа.
Раната е в сърцето ми.
Бавно с ръце те докосвам и вятарът вее косите ми, а светлината ме огрявя, когато не си до мен.
Това е краят на съдбата, но чувствата ще ти ги подаря за спомен. ...
Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти ...
Не питаш защо съм навирил носа си,
може би част съм от бляскав елит,
но вятър издува джобовете празни,
съдбата отхвърлих на скъп сателит.
И драпам с нокти по стръмни пътеки, ...
Когато спорим, ти си неспокоен,
и може би си даже уязвим,
това със сила се опитваш да прикриеш
и слабостта прозира през цигарения дим.
И спорът е донякъде накъсан, ...
Все още помня аз онези утрини,
помня слънцето и неговия блясък.
И дивотията на мойто старо аз,
нахлува във душата ми със трясък.
Все още помня старата ливада, ...
Счупих се, на хиляди парчета разпилях се,
от мене нищо вече не остана...
Няма ме, с пепелта прикрих се,
от самота цялата съм скована...
Като снежинка бързо стопих се, ...
Заваля така очакваният от децата и мразен от възрастните сняг. Сняг! Сняг! Вали сняг!
Децата подскачаха и се замерваха със снежни топки.
Екипиран със синия топъл екип останал ми от интернет доставчика, към когото работех преди да постъпя във завода за производство на фитнес уреди, въртя педалите на ...
Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дип ...
Сняг убил следата на стъпките,
сух вятър бавно дави глътките.
Тиха мелодия топли изпръхнали,
замръзнали устни, но не и издъхали.
Глезени заровени в смърт снежна, ...