Безкрайната безбрежност на мълчанието -
скован в пресипналост туптеж.
Изгубеният смисъл на стенанието -
един забравен ехот от копнеж!
Рисува вътре с четина, дълбае ...

Изборите са пред нас,
ден за размисъл настава.
Подкрепи със твоя глас
ганьовската си държава.

Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой, ...

Спомняш ли си как се запознахме?
Отричах всичко, непреклонна бях.
Не те приемах, казвах: "Грях е"
и с тази заблуда в себе си живях.
Гледаше ме, мило се усмихваше, ...

Ще бъда облечена в бяло,
когато ме взимаш от тук,
звездите в очите изгрели,
с невиждана плам ще горят.
В косите цветя ще закича, ...

Изпепелени утрини
от устни недолюбени
ме поздравяват
в огледалото.
Сама съм ...

Благодаря на Булгара от сайта, че повдигна темата за родителите!
Аз съм пъпната връв,
ти си топла утроба,
но прости ми, че аз,
някак все тъй не смогвам ...

Като армия от мравки
буквите работят, за да стане дума.
Думата крещи и провокира,
други думи предизвиква във идея.
Ред по ред, абзац и ето ти контекст. ...

Боли, когато те напуснат,
боли и всичко е в мъгла,
боли и чувстваш се притиснат,
боли - живот ли е това?
Боли, когато кажеш нещо, ...

БРЯГ
Изправен на този бряг всевечен,
на здравата опора крайното стъпало,
се питам сам: "Колко е далече
до хоризонта, слизащ в тишината вяла". ...

РЕКАТА
Реката отдавна ме чака, тръпнеща лудо -
навън да изтича от старото, тясно корито.
В искрящата хлад се оглеждат и мудно
отмятат виснали клони върбите. ...

МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Живея в бетонното гето, където
покоят е вечно далечен мираж
и редом с тревата, родена в полето,
израства пълзящия дървен кофраж. ...

И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой,
останах пак сама със тъжен спомен
за сладкия живот, уют, покой.
Защо тъй бързо ме напусна, ...

Смъртта е винаги тъй близо, а ти си тъй далеч от мен, че аз не мога да ти кажа за мойта люта рана и любов голяма.
Но бих искал аз да виждам твоята усмивка, поне до сетния си ден
и как горещо аз желая да се посветя на теб, единствена любима моя ти на тоз живот. И като цветето щастливо не може да живе ...

Hot Stuff
(Jagger/Richards
Hot stuff, hot stuff
Can't get enough
Hot stuff, hot stuff, can't get enough ...

Story of my life
Searching for the right
But it keeps avoiding me
Sorrow in my soul
Cause it seems that wrong ...

По уличката тиха към дома,
както се прибирах уморена,
пресрещна ме една тълпа деца,
с крясъци се втурна срещу мене!
Поспрях, огледах се, видях го, ...

Светът умира бавно,
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват, че било е славно,
а майките забравят що е радостта.
Деца пищят и падат бомби, ...

По войнишки ще те грабна
и на кол ще те набия!
Не прилича на войника
да е муден в любовта!
Няма друг поет в България, ...

Не ме поглеждай с недоверие.
Знам, че ти изглеждам малка.
Но ти харесва да съм покрай тебе,
въпреки, че ме наричаш жалка.
Слабостта ти знам коя е - Аз съм! ...

Когато си отиде любовта,
(а всъщност идвала ли е изобщо)
едно след друго моите цветя
от болката оклюмаха безпомощни.
Когато си отиде любовта, ...

Казват, славеите не помнели
и не повтаряли нито веднъж
песните си и все пеели
сладко и дивно, а преди дъжд
най-сладки изплитали песните си, ...

Трева, която някой е опасъл,
са спомените. Или пък трева,
която буйно е пораснала,
но съхнала самотно след това.
Не знам дали е тъжно да си спомен, ...

На властта от "благините"
се омаза до ушите!

В средата на
житейската съдба,
една мечта от
някъде се втурна.
Простреля ме с ...

- Да обичаш до болка, какво е това?
Стара моя тревога, моя нова мечта.
Да обичаш от мъка, че си вечно сама.
Непрестанно да търсиш радостта, любовта.
Ти обичай! ...

РАЗПРЪСНАТИ ЗЪРНА
Днес имаше изригвания на слънцето.
От които очите ми святкаха.
Вярвате ли?
Под ноктите си чувствах да пари ...

НА ЕДНА ВЪЛНА
Като болка, ти си в мен.
Тъжно е, но си победен.
Твойта сила май че отлетя.
Искам да съм твоята земя ...

Зелена поляна.
Мека трева.
Желание, трепет, съдба.
Очи зелени
пълни с грях. ...

Жълто слънце,
топлина.
Страстни мисли, светлина.
Едри пъпеши,
греховни. ...

Някакъв страх, че може би
времето все някога убива всичко.
А то, времето, нали,
е разтегливо понятие, въпреки всичко.
Някаква непоносима болка, сякаш ...

Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички други около теб са го загубили и можеш да напишеш това, значи не всичко е загубено!
Надявам се!!!
Представи си, че имаш рана някъде по тялото, не можеш да установиш къде по-точно е, не можеш да я видиш и напипаш!
Представи си, че тази рана те боли и з ...

Самотата го побърка, взе му всичко.
Замлъкна след последния рефрен.
Звезди, луна, тъй чакана целувка
открадна си за сбогом в този ден.
Искрата във очите му залезе, ...