Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.2K resultados
С ДЪХА НА САМОТА
🇧🇬
Sweety
Сляп ли си? Не виждаш ли,че страдам?
Вятър са очите ми, ръцете ми - безвремие.
Без теб не знам коя съм, име нямам
и един единствен спомен плува в мене. ...
Болезнена усмивка носи ти зората...
Наивността отмива всеки дъжд...
Нали носиш името... ЧОВЕК...
защо въпроси отново си задаваш...
защо пред Съдбата се предаваш... ...
Катранена нощ с посивели звезди,
мръсна улица засипана в мрак...
малко дете на нея стои,
няма ни майка, целувка да му дари,
нито баща - пожара в очите да изгаси. ...
Вятърът свири, свиреп и студен,
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.
Спомням си слънцето кръгло и златно, ...
Не ми ли вярваш? Аз мразя любовта.
От нея безжалостно боли,
но защо ли забравям името си даже,
щом видя твоите прелестни очи?
Не ми ли вярваш? Аз мразя любовта, ...
Отскоро съм в сайта и много ми допада това, че все още има толкова много хора, които обичат словото и къде професионално, къде напълно аматьорски се вълнуват да споделят чувствата, впечатленията или таланта си. Много е оптимистично за всички нас. Единственото, което ме изненада, че сякаш хубавата ид ...
В студеното безвремие на вакуума
се раждат милиардите слънца...
Със сигурност едно от тях, очаквано
за мене свети... Сред безброй сърца
едно за мен тупти, и ще разбие ...
Charles Bukowski
a smile to remember
we had goldfish and they circled around and around
in the bowl on the table near the heavy drapes
covering the picture window and ...
"Един мъж не може да иска една жена само за приятелка. "
Това е изводът, който направи Гера сутринта в 5 по телефона, докато търках сънените си очи в гневно възмущение от поредната й нахална изцепка. Тя ми звъни по всяко време на деня (и нощта). И ми натрапва безумните си мъдрости със самочувствието ...
Казваше ми колко ме обичаш,
че без мен не можеш ти!
С думи нежни моето сърце плени
и живота ми ти промени.
Даде ми надежда, че може би след толкова зло ...
"Обичам те", зова, "обичам те", крещя!
Спри, не чуваш ли, защо така ме нарани.
Защо излъга моите мечти и сърцето ми на прах разби!
Сега плача и се моля за твоята любов...
Но защо ли... вече аз не съм за теб това, което бях? ...
Връхлитат ме болки от нощната пустош.
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони ...
И би дванайсет черната камбана,
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде, ...