Какво стана, че вече гледаш друга?
Какво стана? Как любовта дойде в повече? Къде изчезна, това което имахме?
Това, което ти и аз създадохме,
което изпитахме.
Моментите, които споделихме. ...

Пред портите на вечността
стоя аз и от нея се тревожа,
чезне денят, идва нощта,
каква е за мен волята Божа?
Какво ме чака, къде отивам - ...

"Thе knowledge is power! - Знанието е сила!"
Семейството се настани в замъка-хотел, разположен сред вековна гора. След вечерята, изморени от дългия път, родителите си легнаха. Но братът и сестрата бяха решили да отидат в полунощ в библиотеката. Нямаше как да заспят - те бяха в замък! Такова събитие ...

Уморени очи
музика и текст - Павел Серафимов
Във безсънна нощ, когато времето мълчи
слабо светят в мрака пресъхнали очи.
Делата си претеглят на житейските везни, ...

Среща с бъдещето
музика и текст - Павел Серафимов
Вчера аз срещнах за миг своето бъдеще.
Стреснах се, но сподавих вик и просто се разминахме.
Изглежда то не ме разпозна, подмина ме мълчаливо. ...

Среднощна буря
музика и текст - Павел Серафимов
Над града пада мрак и бавно настъпва нощта.
Полъх слаб на хладен вятър нейде затръшна врата.
Притихнали птици летят и търсят подслон ...

Падаща звезда
Лято. Хижа. Поляна. Покой.
Под звездите,
хванати за ръце - тя и той.
Гледат към ...

Леля Верка ме сплете на две плитки и ги завърза със сини ластички. После ме огледа, помилва ме по бузката и прошепна:
- И се усмихни, Ани. Бъди лъчезарна.
Аз обичах леля Верка, щото винаги се отнасяше добре с мен и никога не ми се караше, както другите лелички. Някои бяха вечно кисели и намръщени, к ...

РОДЕНИЯТ В ПУСТИНИ
- палинодия -
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и сякаш за маневри се разгръщат ...

Сред мъртвото вълнение на дните
живее той - самотният човек.
Прегърнал сянката си, с нея скита -
за самотата му единствен лек.
Ще го отминете съвсем безстрастно. ...

Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...

През мъглите навъсено, тази есен ме гледа,
ноемврийският месец на студа се предава.
С натежали главици от дъжд, цъфти хризантема,
за сбогом от вятъра галена тихо помахва.
Още свежа. На сняг и на зима как само ухае, ...

Така се запознах с Нора. В следващите малко повече от месец с нея се редувахме в помощта около госпожа Елена, която си отиде през втората половина на април.
Само един път срещнах Офелия, но тя ме отмина като непозната. Явно не одобряваше постъпката ми. По-късно разбрах, че не е само тя.
На третия де ...

изправените
внушават изправеност
ведно с изправност

Гордеел се със себе си. На коланът му блестяло ново изумрудено сърце.
„Колко лесно го спечелих?! Няколко страстни погледа, два - три комплимента и принцесата ми го подари. Ей така! С едно щракване на пръсти. С магията на красивите думи. Дори не пожела целувка! Може би в момента рони сълзи, с разроше ...

Остана в ръбовете на сърцето ми
и убиваш, без да ме болиш.
Сякаш рониш трохи върху изметено
и напук се връщаш – и стоиш.
Скри се в капка от сълзите ми, ...

Ти идваш в съня ми с развети коси.
Там плахо стъпваш, нежно ме докосваш.
Усещам дъха ти, затварям очи
и виждам те – красива, омагьосваща...
Потръпвам аз, потръпваш ти. ...

Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...

Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти ...

синева
сетива
приковава
синева
сетива ...

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...

Да, често пиша. Май съм си такава,
тщеславна муза темите задава.
Понякога ме шиба и с камшик:
Я стига дряма! Правя те велик.
И егото ми слуша я отрано, ...

Нямам друга гледна точка
за съседната война;
Кремъл - драмата започна
февруари, през нощта!
Путин, тръгна да превзема ...

Здравей, Любов! Пиша от далече.
Ти помниш ли ме млада и добра?
Когато тръгна, беше зимна вечер,
а вън на преспи трупаше снега.
Замръзнали прозорците скрежаха, ...

Не доживях до тоя мил момент –
сам да ценя проклетата си дарба.
Поетът се превръща в монумент,
когато почне много да си вярва.
До днеска не свъртях и пукнат лев ...

Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина, ...

Със залеза си Слънцето рисува
във облаците сиви есента,
но вятърът не го интересува
и в жиците си пее песента.
А уличните лампи закопнели, ...

Той:
Моля се на дявола - отново да те имам.
Какво като, че после скъпо ще платя.
Остана ли не знам - какво да взима?
Хайде, мила, чакам. Аз чакам те, ела. ...

Отново да се преродя
и да потърся красотата,
и да последвам във света
хармонията на душата…
Да срещна погледа ти мил, ...

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите ...

Вчера каза мойто внуче:
"Искам да си имам куче!
Ти нали си дядо мил
и парички си спестил?
Да водя, искам, на разходка ...

Когато Сам излезе от Кантората, Чарли вече си беше тръгнал. Нямаше да е трудно за убиеца да го намери, но чудесно разбираше желанието да си сам. Флетчър не държеше толкова много на работата си за Гилдията, нито пък на връзките, които бе изградил заради нея. Беше достатъчно хитър, за да си стъпи на к ...

Поръчах си мъгла. Не ща да виждам,
онези малки, дребнички неща -
как българин на българин завижда,
парата как е знак за свобода,
как кражбите създават настроение ...

Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...

Съмнения пак ме налитат, търсещи,
очакват въплъщение – подмяна.
Но същността ми – изтъняла, пърхаща,
надлита безочливата измама.
Небесна твърд ли бе или пък пухена ...