Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...

Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...

От брега, каква красота, капна ми сълза и звездите вдъхващи порой от сълзи, душата ми се затаи. Виждах от твоите очи да се стичат сълзи, заговорих и протегнах ръка, защото любовта в сърцето ми се сви, жадувайки за две слова. Проговорих за моите минали мигове, за изстрадалата ми душа, за онези будни ...

Всяка любов е различна
или пламти, или тлее,
тиха или неприлична,
вечно в сърцата живее.
Всяка любов е планета ...

където завист
процъфтява - сатана
се забавлява
.....................................
друга подредба ...

Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...

Вятър - могъща, невидима сила дава криле
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...

Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...

Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...

Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...

Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин и тяхната среднощна битка, мъжът осъзна много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той, за да спечели. Смелият боец вече знаеше, че огромния ...

За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...

От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...

И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...

Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...

МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...

Детски поглед
Когато пристигна на гарата, той се огледа. Не знаеше къде е, но му беше познато. Напомняше му на ранните, детски, топли лета, чиито цвят и мирис беше по-ярък и по-силен от всякога. Като студена вода го обля сладката носталгия, която вече блестеше под очите му.
Полъхна лек ветрец, а ког ...

Това изобщо не му прозвуча добре и този път само можеше да се зарадва, че Лизи не е навътре в нещата и едва ли тези думи звучаха толкова страшно в нейната глава, колкото ужасяващо кънтяха в неговата. Това, а и знанието, че няма как да избягаш от разговор с жена, която е казала нещо такова, го накара ...

Помниш ли морето?
Там където
скалите бореха се със вълни.
Не забързва ли се
често там сърцето, ...

Ухание на скъп парфюм
попива бавно в твойта кожа,
кълбо от мисли, забързан ум,
да ме подминеш - невъзможно.
Следи от устни, счупен телефон, ...

Бурен, треви, храсти
Територията на живота на човека щастие да носи
Трябва.
Да наречем територията тази - гора, градина или дом.
Работата, градината и дело всяко - това са. ...

Дълго време лъжата бе на мода.
И правеха се на обидени лица...
лъжовно правеха муцуни,
че обидени са от това.
Игри омръзнали на всички ...

Наблюдавам много внимателно БСП. Това е партия с бързо измиращ електорат. Поради своите безбройни мимикрии и оскверняване на идеалите на Ботев, Смирненски и Вапцаров, тя рязко загуби електорална маса в лицето на доста навреме осъзнали се българи. За тази партия покойният проф. Юлиян Вучков /мир на п ...

Оплаках се. Преди да съм умрял.
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива. ...

ЧЕРЕШОВ СОНЕТ
Брезата облака целуна
и в скърбите си го оплака.
Така започва всеки юни –
с една въздишка насред мрака. ...

Живея сред звездите
там, където раждат се мечтите .
Не ме търси сред еднаквите лица,
не ме търси сред преходната суета.
Аз съм с душа на непокорна птица , ...

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита.. ...

Кафе и небе
Когато сутрин си пиеш кафето,
приятелю, погледни към небето!
То разказва безмълвни истории
за далечни и приказни територии. ...

Очите ми затворят ли се виждам теб
ти мое „слънце”,най безценно мое същество
в лицето ти луната грее
а с устни „ягодки” прошепваш просто”ТАТЕ...”
Аз гушках крехкото ти мъничко телце ...

Възможно е на всеки да се случи
и викат ме навън щурци и пътища.
Скимти среднощ едно самотно куче
в прегръдката на тъмните ми сънища.
Ще трябва да мълча и да забравя. ...

Не искам да мълча в такъв свят,
виждам, че най-бедните страдат,
тука имаме един ближен, брат,
чувам как стене в тая неправда!
Друг златният мираж го привлече, ...

Ще прави Жана одаята-
боя ще слага на стената.
Май нещо много се улиса
и работата замириса!
Размахва здраво баданарката, ...

Ех, животе и ти съдбо самотна в битието...
Седя си...ку-ку, кукувичка на пейката пред дома
или на седянка с дружките, милите...
ку-ку, кукувички и те, завалиите.
Сите все убави, ама сами. ...

Защо да слизаш, то е все едно...
Ще бъдеш чут?! Я, още от зара́на
се дъвче плява, злоба и сено...
От всяка сврака, гарга стана.
Да кажем, че пък слезеш някой ден ...

Мислено и наяве...или в съня изпратена покана от копнеж...
В очите да се огледаш - опитай вкуса ми в капка сълза.
Аромата с кожата си да попиеш - огън създаден върху постеля
от нежен сатен и съблечени тайни...
Ръка в ръката да поставиш - от посоката, ...

Пролет е и вървя по онази вълшебна зеленина, пълна с любов, която придава свежест на утринни мигове окъпани в любов, която пълни очите ми с незрима красота, за да довее любовта, накацала в гнезда.
Пролет е и сякаш в мен се прероди онази красива, щастлива жена, която с усмивка се буди, за да започне ...

Опържим, съвсем забравих за хвърлените въдици, вчера хванахме две доста едри риби, е колко искам, на две въдици пет риби ли.
- Джейн, да проверя въдиците, съвсем ги забравихме - предложих
- Не сам, имам още малко работа тук, ще идем двамата - сериозно ми отговори
За наша радост на кукичките имаше от ...