Войвода славен, харамия,
чертал на бъдното деня,
преметнал пушка, орисия,
прославил себе си с дела!
Той българин е смел и силен ...

Тя обичаше силно.
Тя правеше добро.
Бе човечна
и някак чистосърдечна.
Светът не я обичаше. ...

Сърцето ми замръзва от погледа ти,
радваш ме с усмивката си,
но защо не ме прости,
приказки и красоти –
това можеше да бъдеш само ти, ...

"Да се мисли е безсмислено, така е!
Аз съм автор на сентенции от първи ранг!
Душата ми за Македония горчиво се кае,
ама откъде акъл като на Кранк*!"
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ...

Всяко прераждане беше по-болезнено от предишното. Раждаше се, причинявайки неимоверна болка на жената, която в този живот щеше да бъде негова майка. Но въпреки това, а може би заради това, той беше най-хубавия подарък за нея. Роди се със силен вик и тя чу как лекарят и сестрите се засмяха доволни.
- ...

И
рече: „Не
работя с охота!“

Летните жеги си имат и предимства. Освен, че бирата по се услажда, човек може да се нагледа и на крака. Женски, естествено.
Тези грееха на показ в цялата си прелестна дължина. Стояха си на спирката, прибрани един до друг и ритмично повдигаха и спускаха едно добре оформено дупенце в изрязани до миним ...

Обичаме квартала си през юли! Ароматните липи пред многофамилните жилища, цветните лехи пред къщите, шумните площадки за игра в междублоковите пространства и разбира се, пейките. Последните са като тайни средища на безименни братства – разговорите мигом секват, ако мине непосветен. И все пак, никой ...

В разгара на лятото в Македонския дом във Варна бе сформирано изложение на пъстроцветни, български шевици, където сръчните, трудолюбиви ръце в сакрални нишки са преплели слънце, природа и любов. Изкусно подбраните цветови гами и форми, запазили красотата и изяществото си в годините до днес съчетават ...

Трета глава
След като обяви по високоговорителите в чакалнята на гарата, че бързият влак за Варна ще пристигне на втори коловоз, Зоя реши да ползва петнадесет минути почивка, която ѝ се полагаше. Щеше да изпуши една цигара в павилиончето на Колев отсреща и да се опита да си събере мислите, които се ...

-4-
Като пропаст бездънна
Шибил под мен се отваря,
в нови Истории да ме погълне,
които безкрай се повтарят... ...

И той като всички, започна живота с вик.
После този вик кънтеше дълго, болезнено и разтърсващо в току що формиращото се съзнание. И той се опитваше да го надвика, година, две, три и това притесни всички.
Прегледаха го и казаха, че за повечето деца болката утихва и изчезва в най-ранните години, но пр ...

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...

След като ядохме и пихме,
нова песен сътворихме.
Не беше тя нещо особено
след толкоз пиене назобено.
Да беше тя за вино руйно, ...

Тялото ми се разтваря,
слива се със топлите лъчи.
песента ми подмладява,
тръгвам пак след своите мечти.
Тя душата е безсмъртна. ...

Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...

Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена, ...

Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...

Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...

Когато сутрин будиш се самотен
когато вечер вкъщи никой не те чака
когато сам се чувстваш ти свободен
и сам със себе си се съобразяваш
Тогава как наричаш ти това ...

Дипломирано мародерство е археология.
Несбъдимо пророчество е футурология.
Скалъпена философия е идеология.

Да се събудя с щастието закъсняло,
да бъде цветна красота!
И ти да бъдеш мое светло огледало,
и да започне с теб деня!
Очите ти да са от приказка красива ...

Някой ден, когато в мене
избуят чувства нови,
аз ще се завърна. Може би.
Някой ден, когато бурята
останала е минало ...

Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...

Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят
не със мандат, а по календар.
Изгарят тревите, изгарят горите, ...

ПЕТА СЦЕНА ( В пещерата на дракона )
ПРИНЦЕСАТА: ( събужда се )
Ооо, нещастие!!! Съдба
защо си тъй несправедлива?
Как ли, как да изтърпя ...