В празнота един човек живее,
подслон има,но сякаш сърцето му е отдавна бездомно...
самотата да пребори , няма сила и не смее,
а злото в него е наистина огромно.
Домът му скромен е...може би е в него призрак настанен, ...

* * * Дива лоза -
извих кръшна снага
и пропълзях
към слънцето влюбено.
Като влюбена русалка- ...

Аз чаках те и ти доиде,
но да ми кажеш мразя те.
Аз гледах те и ти съзря
в очите ми дълбока празнина.
Защо не бе с мен, ...

Не искам много,искам само минута,
за да разкрия свойта душа,
да покажа любовта си нечута,
да разпаля огън в жарта.
Толкова нежност събирах за тебе, ...

Ела със мен, погледай залеза...
Виж как кърви, когато си отива.
Когато слънцето се скрива,
нощта е тази, която го обвива.
Виж, колко са красиво - тъжни, ...

Денят на двадесет и четвърти декември. Обвит във вдъхновението на среб-ристобелия сняг. Ден мрачен, захвърлен в стиията и безредието на една детскамисъл. Празник колкото красив и свят, толкова и студен и тъжен за една невинна надежда. Стая мрачна, обсебена в лъжливите лъчи на зимното слънце. Там под ...

ВИРТУАЛНОСТТА – ЕДИН НАЧИН НА УПОТРЕБА
I-NET Мрежата и възможностите, които предоставя за комуникация, са едни от върховните достижения на човешкия ум, достъпно за масова употреба във времето, в което живеем.Навлизайки все п ...

Без посвещение
/защото той ще се познае/
Все едно ми е вече, нека бъде така,
нека твоя да бъде последната дума!
Ще заровя сълзите преди първия сняг ...

На Георги и Милена
Ти, която виждаш блясък
на хората в очите на
само/Убийцата
спомни си празник на ...

Загубих те отново...За пореден път.
Загубих те, но днес не мога коленичейки да моля.
Загубих те, сълзите ми едва ли някога ще спрат.
Загубих те...това била е Божията воля.
Не е поредното ни скарване, нито пък лъжа. ...

Ще ме последваш ли, дори да знаеш, че те водя към смъртта?
Ще продадеш ли душата си в името на любовта?
Ще бъдеш ли до мен, когато изгрява деня?
Не, нали?
Нуждаеш се от мен единствено, защото вече ме няма. ...

Казваш наивна и страхлива съм била.
Любов в сърцето ми едва ли е горяла.
Жадна за разруха била е моята душа.
С ръце от лед убивала съм в теб страста.
Тишина-аз себе си наричам, ...

Ти беше винаги център
в нашата малка вселена.
Аз в периферията някъде,
ще се чувствах до край отчуждена.
Ти беше дървото разумно, ...

С целувки нежни ме събуждаш,
с устни тялото ми очертаваш,
с пръстите си формите извайваш,
стона тих от устата ми изпиваш.
Ласките ти ме влудяват - ...

Пепелник
Почти два и половина е, аз не мога да заспя. Имам чувството, че съм единственото будно същество на планетата изпаднало в някъква черна дупка на размисли и душевни терзания и сякаш съня и спокойствието са прогонени от личния ми дискомфорт.Пуша поредната цигара, а тя сякаш гори по-бавно от вс ...

Животът на едно дете.
Една усмивка толкова красива.
И малкото, добричко сърчице
без да иска, бавно си отива.
Едни очи, по - топли от вселена. ...

Ина:
-“Дали си виждал ада? Сигурно.
Рисуваш го с любовни краски.
За рая пишеш завладяващо.
Безкраен си. Като очакване.” ...

Аз зная, ще бъде пролет,
и окрилен денят ми в полет.
И нека щура, дива и красива
се върне с песните си жива,
по клони с цъфнали овошки. ...

По прашния път
(И чакъла)
Вкиснат
Вървя и стопирам
Но никой не ме вижда ...

Зимна вечер,хлад в душите.
Отречена нежност,прах в очите!
Озъбен гняв,психика разбита,
погрешен зов,любов различна!
Или може би излишна се явява тя- ...

Ти си прах в очите-
съмнение черно,невикано!
Ти си крах за душите-
обезобразяваш сърцата на хората!
След теб не остава нищо, ...

Търпението ми се взриви!
Не мога да позная себе си!
Аз не съм това!
А коя ли съм сега?-
За теб,за всички,за любовтта- ...

Защо стоиш на прага?-Влез!
Не стой като изгонен,ти си поканен,
на моята прощална вечер с мрака,
той винаги влиза вкъщи неканен.
Нека искрено да поговорим.... ...

Завиване, тишина навън.
Очакване в мислите тръпне.
В заспиване, клепачен сън.
Нощта бърза да се отдръпне.
Изгряване, ранобуден звън. ...

/на една от сестрите ми/
Да те ощипя ли,сестро,
да се събудиш,
да прогледнеш
как бездомните ...

Ти ли си, любов?
Лювовтта, която всяка нощ ме влудява и ме кара да викам от болка.
Ти ли си, любов?
Любовтта, която всеки ден ме изгаря и кара сърцето ми да плаче.
Ти ли си, любов? ...

Женски вик, болка, разкъсване,
а после само … дълга тишина.
Говориха й, искаха прекъсване.
Защо не ги послуша? Не посмя.
...

нафора
целувам те нежно
дълго
тихо
и те оставям ...

"Любовта не е в другия, тя е в самите нас.
Ние я събуждаме, но за да я събудим, се нуждаем от другия..."
Паоло Куельо /из " 11 минути"/
Чувствам се като роса родена на Земята
и като нея нявга ще пресъхна. ...

Лесно е... скочи!
Не е трудно... скочи!
Ще си жив... скочи!
Какво? Какво криеш в тези очи?
Не се бунтувай, не се моли... просто скочи! ...