Все бълват шарени сплетни
устата хорски,
химерно-чисти носят се лъжи-
кънтят позорно.
Словата техни сякаш изведнаж ...

Хвани ме за ръка, нека заедно да полетим, да бъдем заедно с птиците - волни, свободни, щастливи. Прегърни ме пламенно, нежно и нека с реката сега се слеем, в лудия и бяг да се понесем, в сърцата страстта нека прелее... Седни до мен, не говори, нека помълчим, нека думите сами да се изливат, като любо ...

Липсваш ми.
И душата ми е празна.
Нищо няма смисъл без теб.
Дърветата, птиците, хората...
всичко е празно... ...

Пристъпих плахо.
Проследих те с очи.
Коси отметнах.
Присвих очи.
Докоснах те нежно. ...

Говори ми,
нека се лее,
гласът ти в тишината,
той е нежен и спокоен,
като ромона на река- ...

Тежко му, на който не може
навеки един да обича,
той сам ще нощува в старческо ложе
и все след измами ще тича...
Тежко му, той сам ще заспива, ...

Усмихнато-тревожна е нощта,
след час ще съмне,
след час ще дойде любовта -
усмихнато-тревожна.
Усмихнато-тревожен идва ден, ...

Искам любов и топлина.
Нуждая се от нежност.
От здрава мъжка ръка.
Искам да се слея
с обичания от мене мъж. ...

Сърцето на поета е ранимо,
без вик, без ропот ще умре
с строфа неясна, с изгубена рима
да бие то просто ще спе!
В сърцето на поета е събрана ...

След всичко което се случи между нас.
След всяко твое "не" и мое "да"
Аз се опитвам да живея и
напред да продължа.
Всяка груба дума, ...

Ти запали пожар,
в сърцето ми
и взе ме в ръцете си,
като слънчеви лъчи са те,
топли и нежни. ...

Все така студените ти безжизнени очи
изпиват всяка светлина и радост в моя ден .
Омраза в тях се крие и блести ,
но с усмивки фалшиви не ще ги скриеш ти от мен ...
Все така студена страст , превърнала се до днес ...

Днес усетих пак този догарящ пожар ,
пламнал в моята изстрадала душа .
Няма вече пламък , само шепа жар ,
която доказва запълнената с илюзий празнина ...
Удавих се в окена на своите спомени предишни . ...

В тъмната стая сам сама
в миг замръзва и последната сълза
Във очите погледът е празен,
а от вътре вижда се човекът тъй намразен.
Той гледа ме със ангелски очи, ...

Днес те моля-забрави ме!
Много пъти нарани ме.
Остави ме,нека да умра,
грешна,в ада да горя!
Нощем шепна твойто име, ...

Ти си тръгваш,
а не мога да те спра
В мрак потъвам
и облива ме тъга!
В твойте дрехи ...

Изпращам кротко деня.
Навалян. И мокър.
Нощта няма да бъде същата.
Тази последна нощ,
ще бъде особена. ...

И днес мина.Наближава утре.
Няма те до мен.
Знам,че скоро няма да те видя.
А това ме държи в злокобен плен.
Стихове пиша,но чета ги само аз. ...

Ти решаваш-
спираш или продължаваш,
с мен да бъдеш ти.
Ще мълча,
ще чакам свита, ...

Оцеляла след грохота на бързащи улици,
зад завеса от смог и бетонни гори
ще те срещна навярно, моя нежност бленувана,
там където небето рони дъжд от звезди.
Знам че носиш в душата си пролетно цвете ...

Клепачите леко се затварят,
погалени нежно от нощта
и света на сънищата
пред мен врати отваря,
но пробуждам се, ...

Ти си мой приятел верен,
ти си моето богатство,
и всичко което имам,
за да споделя,излея,
чувствата напиращи лудо в сърцето, ...

коя бях аз –
на никой
неизвестната
най -
обикновената ...

***
Ти казваш, че в косите ми е скрито
съкровище от тънки златни нишки.
И търсиш тази тайна дълго, дълго...
Със поглед, със ръце, със устни. ...

Ще бъда...
На вас, приятели
Ще бъда в мислите ви като лято,
като вечерен бриз, като вълна,
в сърцата ви ще си намеря място ...

Ухапа ме по бързо от ядосана акула,
по улиците с подигравки подминаваше,
като инфаркт си,
а сърцето ми е кръгла нула,
в заблуда ме остави ...

Малък флирт -
прелюдия с опашка.
Най-верни ли остават
приятелите от детинство?

Казват, че в очите ми са скрити
всички пътища на този свят.
На слънцето лъчите, на нощта звездите.
Казват - името било ми Грях.
Казват, че покривам всичко с пепел ...

умирам,дори не подозираш...
пишеш че със нея си сега...
но знай че щом не вярваш
в любовта,винаги
ще бяга от тебе тя.... ...

Аз съм птица -родена от ласка на вятъра,
който с обич скова мойте нежни крила
и понесе ме плавно върху топли обятия
и дари ме с вълшебството сама да летя...
Аз съм песен -родена от лъчите на лятото ...

Тя, лудата, стои пред светофара
и цветовете му с очите си попива.
По детски плаха, дребничка и стара,
с ръкави тя очите си изтрива.
Едва ли детското чадърче ще прикрие ...

Тихо плаче нощта....
Меки ,гърлени звуци се извиват самотно...
С горчива тъга,
пее вятърът южен
-ала песен сиротна ...

Криле на птици идват във сня ми
с прогизнали от дъжд пера,
Луната, сякаш моя сън да хване,
протяга светлина...
Небето тежко май се задушава ...

Птиците пеят - огласят простора,
лее се песен в небесната шир.
Дремят под сянка отрудени хора,
лебеди плуват във малкия вир.
Стръкове златни проблясват прикрито ...