Спри!
Не бързай!
Накъде?
Утре може да не дойде...
Огледай се, ...

Върни ми вярата от вчера.
Върни ми снощния сън.
От моят стъклен дом не искам
да изляза вън!
Кажи ми във какво да вярвам? ...

След поредната раздяла,
пожелах си да се влюби някой в мен...
Пожелах си след всичко да остана цяла,
и ето,че дойде и този ден...
Не премислих желанието свое... ...

Вървя и не спирам,
прегради руша.
Без жалост отказвам
и ново строя.
На хората гледам ...

не се страхувай
нека влезем заедно
това е само една тъмна пещера
вярно стъпките са в една посока
може би е хубаво вътре ...

небето е синьо, без облаци
планината в дъното също
кучето на заспалия овчар
се прозява срещу калното стадо
мирише на мокра угар ...

благодаря за оценката
и най-вече за искреността
седем дни понякога са достатъчни
седем години често не са
галил ли си някога пепелянка ...

Нощта косите си разплита
,
с дъха си запали всичките звезди.
Луната е кристално огледало,
в което виждам влюбени очи. ...

Аз нося дяволска душа
проклета!
Жестокост и болка са
моето име!
На челото белег рожденен ...

Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите, ...

ПЪТ
Към себе си вървя.
Към себе си.
Прониквам.
Споря. ...

И чаках... Чаках дълго да ме потърсиш,
като прашна книга на забравен рафт.
Лежейки сам в леглото, за мен да се замислиш
и за наскоро подредения от мене шкаф.
За последната ни игра любовна да си спомниш ...

Непобедимо аз обичам всичко в теб -
очите ти, изпиващи ме цялата до дъно,
страстните ти устни, сладки като мед,
смеха ти, живнал от мъжкото ти гърло.
Горещите ти длани, стопили моя свян, ...

Аз може би не те разбрах.
А може би не исках.
И всички думи, които разпилях,
не наистина ги мислех.
Знам. Такава съм. Не ме осъждай. ...

Приемам цветовете на стените
без съпротива,
като строгите закони и молитвите.
... от празнота!...
И ставам тъй безлична, ...

Аиде чао за сега но докога не зная и дали без теб пак щте видя рая.Пак дали ще чувам твоите слова пак дали ще галя твоята коса,и дали ще мога аз без теб да издьржа и дали ще гледам твоите очи и дали ще мога да се радвам пак на твоите мечти боже ти кажи ми кажи"Знам малко в стхичето ми (пак дали) се ...

Душата ми тъне
в самота!
Нали приказка
с хубав финал
трябваше да ...

МЕСАЛИНА
Страстно,
младата жена
кръшната снага извива
и греха си, ...

РАЗПЯТИЕ
Разпятието вечно ме привлича,
но не като
разголено страдание!
Гнети ме, ...

Lycki & Mojsei
-И да мълчиш и да крещиш,
света не ще да променим!
-Но аз крещя, а ти мълчиш,
с което продължаваш да виниш?! ...

Той е в мислите ти нали? Завладял те е изцяло. Не можеш да отклониш поглед от снимката му. Всичко около теб ти напомня за него.
Когато заспиш идва в сънищата ти и те целува. Прегръща те. Обича те както никой до сега не те е обичал. Кълне ти се във вечна вярност.
Показва ти какво е щастието. Споделя ...

Той беше толкова близо до мен! С едно движение можех да го докосна. С едно протягане на ръка можех да го прегърна.
Ако се наведях още малко щях да допра устни в неговите. Отново. Щях да съм негова. Щях да споделя щастието и живота му!
Щях да му се отдам завинаги. Както преди. Да сме отново онази щас ...

Тази неделя не беше като всички останали зимни дни, а много по- студена.По улиците нямаше много хора , а тези ,които вървяха по нея, бързаха да се приберат в домовете си, защото студът ги сковаваше.Там на люлката, в двора на една детска градина седеше Вени.Тя сякаш не чувстваше този студ, който обла ...

Вън вали и ти знаеш добре,
че това са моите сълзи.
Заради тебе плача аз.
Заради тебе, проклетнико,
и твой та изневяра. ...

Аз знам ти при нея си сега,
но прощавам ти! Вече мога
да те разбера.Ти влюбил си се,
аз съм била само игра.
Но така е в живота и макар ...

Ето ме тъжна, ето ме нежна,
Ето ме, господи мой,
Аз вече зная и мога да си позволя,
Да ме обичаш точно такава-
Глупава, жестока, ...

Виждам го Господ пред мен.
Безплътен и мълчалив като сянка.
Мълчалив. Мълчалив.
Аз не съм пророк.
При мене ангели не идваха. ...

Името на тъгата е изрязано в паметта ми,
Тъгата ми е данък, който ще плащам за всяка илюзия,
Всяка илюзия, с помощта на която си поемам дъх,
Дъхът, който е необходим , за да направя още една крачка...
Крачката, която ще ме спаси от срама на самоволно пожеланата смърт... ...