Далече е утрешният ден,
а тази вечер пак не ми се спи.
Ококорена стоя, загледана във тебе,
как спиш като мъничко дете.
Не мога да те мразя, ...

Прозорецът на стаята изпълва със печал...
Прозорец към живота напомня той –
метафора, която в съзнанието пазя от детските години...
Прозорец към живота.
Днес искам аз капаците му стари навеки да затръшна ...

Уморени клоните от бурния вятър
свеждат покорно глави
и боли ги вече от неговите тласъци
но кой ли може да ги спаси?
Като кукли на конци са те в ръцете му ...

Не, аз днес не плача, защо реши това?
Просто вятъра студен ме погали.
Може би чиста женска суета
огъня изгастнал в мен запали...
Аз не треперя сама в студа, ...

Нима не разбра -
тъй трудно е да ти се моля,
да си винаги до мен,
живота все оправдание намира -
ти да си тук, а аз да съм далече ...

Прекрасно чувство се заражда във душата
любовта неописуема ме прави тъй богата
и щастието изведнъж познах,
що е да си влюбен истински разбрах.
Светът аз гледам през розови очила ...

Това е нашата последна среща,
всичко навън потъна в тъмнина,
но аз ти давам една целувка гореща,
за да си спомняш за мен и мойта топлина.
Защо трябва да тръгваш точно сега, ...

Леко дъх поеми
и погледни какво ти показвам:
със своята чудна бяла магия
цяла Рила облак полазва...
Стъпвай леко! ...

Очите й - черни маслини,
къдриците - буйни вълни.
Устните - червени малини -
не спират,все нещо мълви.
...

Ще мога да бъда ... Аз открих, че с думи можеш да промениш човек. Аз излъгах обезнадеждения, че живота ще е лек. Аз приключих с времето, когато бях дете. Аз изградих свят, но пропуснах да направя небе. Аз се промених, за да стана нещо по-добро. Аз се опитвам да спася всяко човешко същество. Аз се от ...

Мечта наречена очи,
мечта изречена със тях,
върни ме във живота,
небе... о, дай ми стряха!
Мечта, изгряваща в очи, ...

Недей да питаш за какво аз плача,
Нима сам още ти не си го доловил?
Или не смееш просто да разкриеш на душата,
Че спомените няма да се върнат,
Колкото и живи във сърцето си да ги държиш? ...

Пак е есен.
Коя по ред
не се опитвам вече
да си спомня.
Мъгли се стелят. ...

Умира деня
Ражда се ноща
Умира един блян
Ражда се един кошмар
Умира една душа ...

Искам всичко да бъде естествено, натурално...
Както езеро в шепи планински - тъй кристално...
както в детски очички е блясъка непринуден,
както камък смарагдов с отблясъци изумрудени...
Точно тази любов в твоя поглед докрай ...

На Валери Станков
Отвън ме дебнат няколко таксита.
Две кучета подскачат на калъп.
Патрулка със скучаещи ченгета
пресича криволичещия път. ...

Сестра ми, остави го! Пусни го да пасе...
Разгонен е... Прости му... Да прави к'вото ще...
Побъркал се е явно в поредната жена...
На стар боклук му трябва и половин искра...
Какво, че те изважда от релси всеки ден? ...

Късно е за равносметки
и за покаяние..
душата ми отказва
да ти бъде храм..
отказва да ти дава опрощение, ...

Вълните се плискаха буйно в краката й. След дългия ден, прекаран в спорове от служебно естество, тя искаше да бъде сама със себе си. Искаше да намери най-вече самата нея из изминалите събития. Знаеше, че вече не е същата, усещаше го вътре в себе си, как я изгаря. Крясък на близко прелитаща птица я н ...

Вярвате ли че мечтите се сбъдват? Мечтата е нещо велико, нещо, към което трява да се се стерим, за да го осъществим. Няма човек, който не мечтае. Винаги трябва да искаме повече от живота и да се борим за нашите желания, да не се предаваме и да вярваме, че можем да постигнем всичко стига да го пожела ...

Отново спеше. Лекарствата бяха силни. Вземаше ги, за да забравя болката, която разкъсваше душата й. Какво ли всъщност й оставаше? Един опит за самоубийство... За нейно голямо съжаление - неуспешен. Имаше лошият късмет съпругът й да бъде наблизо в този момент и да направи необходимото. Жалко!

Рози
Гасна.
Кротко.
На земята.
Сред мръсотията. ...

Седнах вчера едно кафенце да глътна
когато странен номер провидението ми врътна!
Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...
Погледна ме в очите и ми каза, ...

Устни, докоснали устни - в нежна целувка,
ръце докоснали тяло - в копнеж за милувка,
гърди от пръсти ранени с невидима рана,
любовта днес не е обич, а страшна закана...
Спомен обгръща ума, расте като тумор, ...

“Капаните на живота, в процеса на общуването, се поставят от едни хара за други хора, но всеки влиза сам в тях, в това число и тези, които са ги залажили, а излизането от глобалния капан е свръзано с промяната на характера на труда, което пък е исторически процес”
В.Рибаров
От две години литературат ...

Дай ми да видя твойте очи,
Поглед студен – чертите красиви;
Не помня дали бяха такива преди,
Когато ми казваше: Не унивай!
Виж как се обърна светът ни – ...

ДУШАТА МИ Е ПЪЛНА С МАЛКИ ПОМИСЛИ
ЗАКЪСНЕЛИ ТРЕПЕТИ НАХЛУВАТ КАТО ХУНИ
КАТО ВОПЪЛ НА СИРЕНА, СКЛОНИЛА ТОПЛИ МИГОВЕ
ВРЪЗ КАМЪКА, ОБВИТ ОТ БРЪЗГИ СЕВЕРНИ.
НАД ПОЛЯТА МИ ТЪМНЕЯТ ЧЕРНИ ОБЛАЦИ ...