Срещнах те
Срещнах те накрай света,
влюбих се в очите ти,
видях във теб безкрайна топлота
и загубих се в косите ти. ...

С поглед сиво-замъглен
в моя център на света
намирам се отново в плен
на шумна градска щамота.
Кога эагърбих си страха ...

Покажи ми
В какво вярваш и за какво живееш
Тежи ми...
Нима знаеш какво е за друг да копнееш
Тихо е, ...

Една любов голяма,
като факел житейският път осветява.
Една любов несподелена,
твоята душа изпепелява.
Една любов след себе си оставя – ...

Ще те чакам......
Ще те чакам, колкото трябва...
Ще те виждам в сънят неспокоен.
Ще копнея за твоята поява.
Ще те искам в моя свят монотонен. ...

Само ме обичай!
Моля те, любима!
Болката в сърцето,
с туй е поносима.
Само ме обичай! ...

Към теб, поете
/"Съкровено" за теб/
Докоснах се до твоята поезия
и възхитена съм от стиховете,
от еликсира животворен пия: ...

Първата любов - Една болка без край!
Беше края на месец Април казват, че това е лъжлив месец, но всичко, което се случи не бе лъжа!
Всичко беше така реално и съвсем младата Елица едва на 14 не бе подготвена за всичко, което предстоеше да и се случи!
Даниел беше неин съученик.
С него тя въобще нямаше ...

Когато погледна напред - все натам
където ти изчезна по пътя
аз все ще се питам и няма да знам
дали любовта не бе мъка...
Събирам парчета, лепя ги с лепило, ...

Последен воз в страни.
Извиках, промълвих,
че някога съм обичала ,
преди.
Последен поглед и думи, ...

Ще забравя тази вечер...
Ще забравя таз вина...
в погледа ти , която съзрях.
И болката си силна с добрина
ще заменя. ...

Светът измислици чете,
поетите не го разбират,
а той, подобно на дете,
ги кара логика да си подбират!?

Казват, на Острова всичко е хубаво...
Птици, небе и красиви цветя...
И че на Острова всичко е влюбено...
Мир и любов...без прашинка тъга...
Казват, че Островът е откровение... ...

“
Философията на Карлос Кастанеда, проповядваща разрушаване на сетивността, за да се навлезе в света на невъобразимото, има реални осноания в съвремения свят като доказателство за неговата вероломност.Прагматичната философия има като своя предпоставка нормалната сетивност, разбирана като социално ак ...

Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена. ...

Вие искате да знаете какъв човек съм.
Не.
Не ще научите какъв съм никога.
Със всичките си опити ще стигате до никъде.
И все ще научавате какъв човек съм ...

Чакай ме и ще се върна.
Истински ме чакай.
Даже да посърнат
цветовете в мрака,
Чакай в зима, в лято, ...

Когато светлини гасят и няма ме във твоя път Когато думите мълчат и листи във тревата спят -опадали листа на есента в покой застинали Помни до теб съм винаги. Когато пролет стопи леда и преодолееш беда, считай че не аз помагам. Друг топлина ти предлага. Другият – “Скъпи мой!” нека счита че това е то ...

“
Любовта в частност, се изразява и в това, че партньорите не могат да си омръзнат”
В.Рибаров
В своята малка, но много наситена с аргументация книга “Що е любовта?” Артур Шопенхауер поставя неправилния въпрос “Кои жени желаем да притежаваме?” (Вж.: Артур Шопенхауер. Що е любовта? С. 1991, с.8), но с ...

Стоя притихнала в мрачната стая.
Прозорецът тъмен до мене мълчи.
В пепелника дими запалена цигара,
а музиката свойте спомени реди:
как с теб във вихъра на танц ефирен ...

Тъжна китара
бледи струни
Спомен за лятна омара
и всичко помежду ни...
Остава само хубавото, ...

Никога мъж не ме е обличал...
Само събличате, мама ви стара!
Цял живот, който ме е обичал,
дрехите сваля, а после забравя...
На сутиена сривате кода ...

С теб се запознах случайно,
когато още малка бях
и влюбих се в теб безкрайно
за мен ти беше първата любов.
Но уви излъга ме жестоко. ...

До теб съм,а чуствам празнина
Угасва бавно любовта в теб
И няма го онзи парещ поглед
Пламтящото сърце е късче лед
И връщам се към спомените светли, ...

Дали ще ме накараш да забравя,
онази сричаща във мен отмала,
по спомен, който бавно ме отравя...
Дали и теб не ще осъдя на провала?
Защо не мога, въпреки че искам, ...

Не искам да плачеш!
Но тайно в страха,
че съм сам ще нагазя
и там ще поплача
...за мен...докато ...

Шизократични лица
Циганката
Циганка съм неграмотна -
с пет деца
и три в пръстта. ...

Обидена съм ти, не желая повече пред теб да коленича! Не те желая - ти си спомен блед, черно петно от моето минало! Ти си история стара, напечатана със сълзи и много печал, Ти си болка неразбрана, чувства погребани, забравени, невъзродени - в това се превърна любовтта предишна към теб! А дали любов ...

В стаята е пусто - сама съм повече от всякога! Натрапчиви мисли глождят душата ми студено е, а теб те няма! Тормози ме самотата, тялото ми е сковано и не чувствам нищо, само ледена студенина пробожда недрата на сърцето ми! Нежелан страха от тъмнината, забулила очите ми с черен воал, изстрадана сълза ...

Беше много отдавна.
Не зная , дали не греша!
Но не, това беше ти!
Аз скромен в своите мечти,
объркан в красивите дни, ...

Вятъра се промъкваше
между листата на върбата,
и виеше жално.

В коритото на бяла каменна чешма,
извира, утолява мъчителна жажда
водата жива, дето сбира се сама -
отпиеш глътка и песен душата ти ражда.
И литва високо, и буди гората, ...