Снежинките искащи мен!
Колко тъжно е отново всичко. Искам да съм весела, а не мога. Какво става с мен? Къде изчезна моята детска и безгрижна усмивка? Къде са всичките ми весели приятели? Вече нямам нищо! Имам само едно празн ...

Застана на върха на планината. Погледна надолу...бая стръмничко си беше, припомни си малкото хубави неща в живота си. Изправи си сноуборда, огледа го - бял, чист, като снега наоколо, недокосван от никого. Ръбовете по - остри от бръснач. Постави го на земята, сложи краката си в автоматите и ги затвор ...

Когато с изгрева
себичността,
крещи и търси
полезрение
в стремежа си към ...

Кажи приятелю, защо си тъжен?
В живота ни има много тъга.
Замълчи, няма как да излъжеш.
Не мен - себе си, свойта душа.
Кажи приятелю, какво сънува ...

Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...

Любовта е силна като смърта
Тя идва тогава, когато най - малко я очакваш. Спира дъха ти, кара сърцето ти да замре. Променя живота ти и ти се пренасяш в един по - добър свят, свят изпълнен с чувста и усещания, свят без плътно ...

Отмъстителноста
“Нищо не е по - разточително и по - безплодно от жаждата за отмъщение”, Аристотел
Ако отмъстителноста е порок, тогава порочно ли е удовлетворението, което носи? Или самото удовлетворение е чиста заблуда. За А ...

Искаш устните ми
Ти искаш устните ми.Искаш.
Поръчваш си целувки.Чакаш.
Любов какво е си забравил.
А аз си спомям още,мой приятелю! ...

Александър Садо
Александър Садо.
Чували ли сте го?
Писател ли е бил или откривател?
Мръсник ли е бил или добър старец? ...

Не тръгвай!
Виж няма автобуси.
Трамваите са за депо.
Такситата препускат
намигайки с червеното око. ...

Обичам те! Обичам те! Обичам те!
ще го кажа пак, и пак, и пак!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Само теб на този свят.
Обичам те! Обичам те! Обичам те! ...

Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.

Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...

боядисах си коня
зелен
за да те имам
залепих на небето
звездите ...

Изпразва ни пълнолунието.
Стъклено.
Скърцат проблемите на битието
изцъклено,
между стените на безистена ...

Отново е нощ,
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка ...

Ти си градът, в който се родих.
В теб изживях и радости и мъки.
Далеч от теб, сега света открих,
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън, ...

С ръце нечисти ме докосваш,
с очи безизразни ме гледаш.
С устни сиви ме целуваш,
със сърце студено ме приемаш.
Птичата песен глухо се чува, ...

Все още те обичам...
Дори да минат хиляди години,
дори света сега да спре,
дори сълзите ми любими,
ще останат от сърце! ...

Някога в забрава...
Ето ме след време, достатъчно време за да те забравя, но аз не го направих. Знам че някога и ти ме обичаше, така както и аз, но най - смешното е това, че въпреки всичко, дълбоко в сърцата си ние съществув ...

Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни ...

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...

За да погледна
Нищо и никога!
Морето замира.
Светът ни мрази.
Планета черна. ...

Моята приятелка, тъй мила и добра.
Моята приятелка - тя също е и зла.
Зла е, защото животът я мачка.
Зла е, защото била е играчка.
Нейде във тъмното загубила пътя ...

Съмнението...гадна черна твар!
Защо намери в мене почва?
Защо растеш ти гнило семе?
Защо живота ми отнемаш?
Покълваш хилаво отроче ...

Ако днес дойде смъртта,
ще се сгуша в ръцете ти.
Нежно причастие.
Ще чакам на топло
последния дъх на живота в лицето ми, ...

Какво е любовта
Илюзия или мечта?
Предполагам аз, че в епруветка
най-добре вирее тя.
Какво е любовта- ...

Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха.
Колко тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.
Ще лумне ли отново огън буен? ...

Обичам те! Ела!
Не искам и не мога
да те спра. Ела,
дори да се препъна
в своето безумие ...

Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, мои ...

РАЗМИНАВАНЕ
Отиде си, преди да бе дошла
по-близо до най-страшната му болка,
преди да бе разбрала ясно колко
му струва безответното “Ела!”. ...

Цялото божие царство е в тях,
в тях се заричам,
моя съдба звездочела,
в тях се пресичат два свята,
лъчисто светлинни. ...

По спокойни сте вече нали?
няма кой да будите сутрин,
няма ги мойте сънливи очи,
чисто ще бъде без музика
тихо.Две три разпилени неща ...

Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...

Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.
Ти казваш, че отвътре те тормози, ...

Огледало
Вероятно...
Всъщност не знам...
Но е възможно...
Нали разбираш? ...

Хлебарки по тялото ми
Хлебарки ме лазят.
Името си не помня.
Виждам знаме.
Под земята съм. ...

Нека
Нека!
Всичко утихна и без мен.
Хората се скриха при мишките.
Делят сиренето и хляба си. ...

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.
Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!
Мъждиво сияние нежно трепти, ...

Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам ...