Poesía de autores contemporáneos
Понякога... 🇧🇬
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...
Белези от щастие 🇧🇬
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства. ...
Рамишления в БДЖ 🇧🇬
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
Недадената непревзетост 🇧🇬
Ше сложа уморените си кости
на дунапренен, мек престол.
Ще поостана – щом приемаш гости.
Не ме жалѝ! Почувствах се добре. ...
Защото 🇧🇬
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
Поетична трилогия ''Добруджански песни'': Добруджа 🇧🇬
О, златна земьо със златни полета,
с житници златни, със сини небета,
отгледала силни, безстрашни момчета,
бели девойки, тъчащи неуморно пъстри черджета. ...
Питър Пан 🇧🇬
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
Любовта ни пее... 🇧🇬
като въздух пръв в кавала,
като ромоленето от дъжд,
като песен докосна ръцете ми,
влезе в клавишите на пианото ми. ...
Звездичка 🇧🇬
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
Мери 🇧🇬
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори, ...
Женска сила 🇧🇬
слънце незалязващо в гръдта си,
с прошка дарявам вина неволна,
нощи лекувам с нежността си.
Идвам, когато най съм ви потребна, ...
Дори морето да обърне гръб 🇧🇬
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...
Защо са ти моите диви светове? 🇧🇬
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...
Две много стари притчи за "възрастта" * 🇧🇬
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
Той е сигурен 🇧🇬
от празни погледи и криви сънища.
Ръце на подпалвач доливат чашата,
която с много смелост ще погълне.
Не си отивай!-го помолих плачеща – ...
Примерно Петя 🇧🇬
за тъмни реки в гората
и падащи листа,
които ще станат едно със земята
за последно огрени от залязващото слънце. ...
В болницата 🇧🇬
смешно раирана – ризата…
„Тука ще бъдете няколко дни,
дòкато мине ви кризата!“
На стената, естествено, TV-екран ...
Реката на тайните. 🇧🇬
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
Ти можеш повече... 🇧🇬
безмълвна част от фона на фасада,
в която лицемерие пълзи
и триумфира подло маскарада.
Махни се в миг от фалша! Потърси ...