Отдавна избягах от чуждите сънища
и там не присъствам даже случайно,
а нощният въздух е прилепче мъничко,
което лети над страстта като ангел.
Студени сълзи, неродени от зимата, ...
Далече от мен си, но те усещам.
копнеж като огън в гърди ме изгаря.
Като ленива река съм и пресъхвам
и все се надявам, че ще те видя накрая.
Изпрати ми благодат, о мой Боже, ...
Разтворих мрачните завеси,
почувствах светлината, беше спомен,
Но Слънцето с лъчите си отнесе
студът във мен, денят дъждовен!
Къде ли бях? Светът погледнах, ...
Във друг живот ще те обичам... както трябва!
Във този, просто не успях!
Ще ти обещая изгрев, стига залези!
От залези се уморих...
Разбита съм на хиляди парчета, ...
Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха, ...
То дойде от високо и падна почти като в сън
пред крайпътната лавка за мъртви звезди на цигари.
Заледеният черен асфалт се пропука със звън
и запя тишината, в която замря тротоарът.
А навън беше минусов делник. Пращеше ледът ...
Осмелихме се да спорим с природата –
тя се разсмя и стана тихо.
Като пред буря изневиделица или ураган,
който помита наред - дървета и къщи,
приспособени за нас. Временни обиталища. ...
Цялата изтръпнала съм от копнежи.
Сега във петък аз не съм щастлива.
Петъкът преди за мене беше
денят, във който аз се чувствах жива.
Със петък свързвах толкова неща - ...
С лапичките тихо той пристъпва,
галантно, сякаш да не те събуди.
Подава той главичка и наивно се озърта...
Зениците разширяват се, очите стават луди.
Тогава котаракът смело скача ...
Попаднах там и се загубих,
времето тече, а заедно с него – и аз,
продукция няма, само консумация,
ето я тъжната усмивка отново на лицето ми.
Кога пак ще се усмихвам, като във втори клас? ...
И лъжата падна в пропастта,
глътка преглъщам от глупостта.
И ти си сляп - не виждаш нищо.
А аз глупачка-глуха не чувам нищо.
Голото ти тяло, пак до мен. ...
Как да те върна във света на живите?
Та ти не знаеш как да изживееш
предателствата му – красивите,
и песните, които скришом пее!
Но днес в небето ти луна не свети, ...
Той пак е сам, педалите върти.
И пътят му един и същ върти се.
С побратим вятър – в жилите им ври
кръвта на дух свободен. И на скитник.
Убежище и дом е пустошта – ...
Днес е ден прекрасен и благословен,
от бяло сбъдване и светлина роден,
Бабинден с уважение и почит наричат,
млади и стари, всички искрено обичат,
аз също го обичам, не правя изключение ...
В музея, сред старите вещи,
в покоя на хладния мрак,
в сандъче до каменни свещи...
Там, две руси къдрици под стъклен капак!
Толкоз нежни, събрали дъхът на Балкана, ...
Гледат във нищото празни очи,
болно сломени бавно изстиват.
Спомени дращят от сухи сълзи,
мисли прегърбени в гърлото спират.
Крачка напред и още една, ...