Поробена птица е нашият дух,
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...
Ще бъде трудно, тъжно... и навярно
безсилна ще се чувствам неведнъж.
С несигурност ще стъпвам, много бавно...
Ще ме препъват спомени от дъжд.
Отминал гняв у мен ще се надига, ...
Не се влюбвай! Аз само минавам.
И повярвай за малко съм тука.
Утре нямам - в Зорница изтлявам,
кукувица съм - в клоните кукам.
Не ще стопля с онище дома ти, ...
Тази нощ разговарям с дъжда.
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
"Здравей, кретен - Мислителят ми каза -
В главата ти живея, ма е тясно!...
Под карантина съм, а искам да изляза,
от пълното със глупотиите ти място.
То, бива, може, но такава простотия... ...
Загледана в просторите на мъдрост побеляла,
съзрях вълните морски аз и свитъка свещен.
Търкулна се по пръстите ми пясъчно огряла
къдрицата на светъл лъч над сивкавия ден.
Където във очите му тъмнееше съдбовно ...
Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
И дъждът, като нас, за прегръдки копнее,
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята, ...
Минутите ни бяха много близки,
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...
Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
Докосвай ме. Сега. Недей престава.
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах. ...
В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...
Разресана, Вечерницата плъзва
косите си по мократа безбрежност,
надиплени вълните се разпръскват
изправили телата си кокетно.
Загледана във златната звездица, ...
Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...
Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи, ...
ПРЕНАПИСВАНЕ НА ПРИТЧИТЕ
И тебе те е страх от тези чувства,
защото няма никой да ти каже:
– Върви, люби я, тя ще те напусне,
преди да свършат зимните миражи. ...