Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,
когато всеки опит да я върнеш
завършва по-позорно и от тона,
който вечно грешно свириш ...
Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце- ...
На метър съм и вятър от земята,
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
Не ща ти ни ремонтите „големи“ –
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...
Не мръдва се въздухът. Огнена пещ е небето.
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада, ...
Пътеките по бузите ми – мокри,
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
Ти си до мен в слънце и в дъжд,
и когато огъват ме бури и хали.
И весел, и тъжен, и луд неведнъж,
жена си, която не ще ме забрави.
Допускам грешка след грешка, но моля ...
Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя ...
Защо да те боли за старите „приятели“?
Обичаше ги ти. Разбра, че са предатели.
Помагаше им пръв. Бедите им изпиваше.
Животът е такъв. Следите ви изтриваше.
Забравяше кога сърцето ти ранили са. ...
В лазурно-синьото небе летим
почти като във песен на Модуньо!...
Подай ръка и нека помълчим!...
Тук губят смисъл всичките ни думи!...
Летим из необятния простор ...
Не ме попита как е тук, без теб,
и как се справям, как минават дните.
Живот кипи, но малко е нелеп.
И тегли ме отново към скалите.
Не ме попита и дали, море, ...
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...
Бях просякът светец, измолващ грях
от твоя поглед ангелски пречистен.
И след душата ти нагоре полетях
към най-възвишената и неземна истина.
Поисках да сме част от вечността, ...
Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си, ...
Никога повече няма да пиша така!
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите! ...
На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...
В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...
Тя лежеше, взираше се в нищото и се чудеше:
На Малдивите или на Хавай?
А, джобът й крещеше:
Стига глупости! Няма пари! Край!
Тя дори не го погледна... ...
Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...