Poesía de autores contemporáneos
Награда ли е съвестта ни чиста? 🇧🇬
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
Кръчма 🇧🇬
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
Само гени 🇧🇬
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...
Рекламация 🇧🇬
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
Чака ме Париж 🇧🇬
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...
Но перката сега ми е в главата 🇧🇬
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
На ръба 🇧🇬
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
Крилатите се раждат без съдби... 🇧🇬
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
Чувство за безкрайност 🇧🇬
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...
Една запалена цигара 🇧🇬
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...
Балада за страстта 🇧🇬
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
Калеми за песен 🇧🇬
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
Пролапс на митрална клапа. Или. 🇧🇬
Петната времето ще заличи.
Но тихо в себе си се скитам,
а искам удари от бяс да зазвучат.
Там какво ли ще открия? ...
Сълзите останаха в тълпата 🇧🇬
и тълпата в мен се прибра,
и застинаха всички
в унес за случващо се,
и почувствах, че слях се и аз. ...
Есенно настроение 🇧🇬
със мокри пръсти по прозореца,
поръси го със едри капки дъжд.
Отвън на двора греят хризантемите,
звъни капчукът с есенния дъжд. ...
Търпението свърши! 🇧🇬
Каквото взехте ми - преяждайте!
За туй що давам, глад пословичен.
Дано приседне Ви да си угаждате...
До днес - От мен да мине! И минаваше. ...
Когато приказките се повтарят... 🇧🇬
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!... ...
Три за щастие 🇧🇬
Отворили голяма пещера
Един обичал някога и двете
Но после се разминал с любовта ...
На слънцето му дожаляло ...
Сладки сънища 🇧🇬
Спи си! Сънят е сладък.
Сънуваш, че летиш,
защо ти е да се събуждаш,
не отваряй очите си, ...
Тътен 🇧🇬
По костите ми гъгнат ноти.
Очите ми - все търсят надалеко
следи от нощни оцелоти.
Кънтиш - аз слушам, оглушавам. ...
Порода "будител на народа" 🇧🇬
наречена „будител на народа“,
но в мене нещо все се чуди,
народът иска ли да се събуди?
И всеки, дръзнал да го води, ...
Свещеният огън 🇧🇬
свети в косите от лунната ласка,
вещае вълшебство, шеметен танц,
обход под небето с жива каляска.
Ти си застанал изправен и млад, ...
На ръба 🇧🇬
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх! ...