Poesía de autores contemporáneos
Спомен за морето 🇧🇬
припявайки ми вятърен солфеж,
и с обич ми целуна стъпките,
оставени по пясъка горещ.
И думи подреди за времето, ...
Където изгревът е буден 🇧🇬
където изгревът е буден.
Нахлува зима, но напук
душата към морето плува.
И гали меките вълни, ...
Гайатри мантра 🇧🇬
За вас, читателите мои,
Искам да направя - скромен.
Гайатри, мантрата природна
И ведична искам да ...
Пролетна песен 🇧🇬
чакана, искана, носеща радост!
Слънцето плахо подаде й знак:
— Хайде, раздавай от твоята младост!
Първо обагри дърветата в цвят, ...
Вината още нощите ми пали 🇧🇬
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък...
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полу усмивка на живота... Кратък
за мене бе, за мама – много труден. ...
Тишина 🇧🇬
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...
Алеи на самотата 🇧🇬
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
Никоя 🇧🇬
думи, в които някога вярвах без страх.
А вчера бях цяла - жива и силна,
без броня, стени - само аз.
Обичах те — въпреки раните, мрака, ...
Черешница 🇧🇬
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
вин̀̀о се лее ...
Голямата черешова Задушница 🇧🇬
... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни ...
От пепелта 🇧🇬
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
Не стига! 🇧🇬
със всичките ти рими на живот!
Да има кой да те чете,... но вече
да твориш не е така модерно!
Да мислиш, вярваш, да си себе си, ...
Задушница 🇧🇬
Градушката помете всеки цвят –
би яростно, свирепо, ненаситно.
Черешата остана без деца.
Сиротна плаче нощем под звездите. ...
Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец 🇧🇬
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
В късна нощ 🇧🇬
тичат капки по стъклата.
А на мен не ми се спи,
мисли гонят се в тъмата.
Ний със времето вървим ...
Скърбящата 🇧🇬
бледа сянка там пристъпва
леден поглед литва скръбно,
вой смразяващ в миг заглъхва.
Рози, кръв и вино старо, ...
Виждаш ли ме... 🇧🇬
на някогашното ми аз.
Виждаш ли ме, в сияние осветен
с нови сили във запас.
Друг, но същият, на принципите верен, ...
Размишление по време на демокрация 🇧🇬
хищните станаха риби,
хората бяха излишни,
смислите станаха фиби,
смислите бяха предмети, ...
Колко е важно да бъдеш сериозен 🇧🇬
в този свят тъжен, мрачен и грозен?
Веднъж се запитах с присвити очи,
защо ли хиляди пъти ме той огорчи!
Денят ми минава из улици прашни, ...
Колизия 🇧🇬
додето двоумяхме се за среща.
Неверие, принуда, компромати –
спестихме си евентуална грешка.
При другите надзърнахме за опит – ...
Призрак съм пред криво огледало 🇧🇬
на това, което някога си, бях.
Едно момче, тогава, си мечтало,
да изживее всеки ден без страх,
да устоява своите позиции, ...
Един знак само 🇧🇬
търся светлината.
В тъмното като прилеп
опипвам стената.
Тук някъде трябва да е. ...