Poesía de autores contemporáneos
Ако времето блесне до бяло 🇧🇬
а копнежа над било лети
и любовен расте ареала,
в който реем се аз, а и ти,
и мигът е щастлива вселена, ...
Жасмин 🇧🇬
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...
Амнезия 🇧🇬
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...
(У)лицата 🇧🇬
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...
Така се стече... 🇧🇬
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...
Влакът през Черепиш 🇧🇬
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...
Прах и клетва 🇧🇬
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
Обичам те като сияние 🇧🇬
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...
След нежните ми многоточия 🇧🇬
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...
Козметика за мъже 🇧🇬
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...
Разходка в ада 🇧🇬
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...
Полъх на жена 🇧🇬
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...
Зазидана 🇧🇬
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...
Девет грама свобода 🇧🇬
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...
С гребена на добротата 🇧🇬
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...
Между вечер и ден 🇧🇬
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...
Тленност 🇧🇬
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...
Когато утре няма да ме има 🇧🇬
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
В булеварден театър 🇧🇬
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...
Това, което си е щедрост дивна 🇧🇬
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...
Автобиографично в рими ... 🇧🇬
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...