Poesía de autores contemporáneos
Истинска история 🇧🇬
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината, ...
Мигът за полет е готов 🇧🇬
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...
Размишления 🇧🇬
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...
Един забравен в миналото птичък 🇧🇬
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...
Той невидим по земята върви 🇧🇬
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...
Аз повече заникъде не бързам 🇧🇬
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив, ...
Споко 🇧🇬
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!
Обичате вие комфорта - ...
Във ранна сутрин буди ни денят 🇧🇬
усмихнат през прозорците поглежда,
прогонва мрака, легнал над светът
и носи ни незримата надежда.
Да търсим обич, мир и доброта ...
Дисекция на калта 🇧🇬
и не откриват Човеци.
Зная, че Господ от кал ни създал,
но ни отказал вечност.
Всеки се смята за умен и чист, ...
Димът 🇧🇬
с рязко лютене,
ще се извие като въпросителна,
решила всички проблеми...
После ще пробва дълбокото вдишване, ...
Най-щастливото влюбено лято 🇧🇬
Нямам време да мисля, кога е.
И мигът не старее, и славен
озарява ни пътя безкраен.
Откога те обичам. Не помня. ...
Обикнах дъждовното време 🇧🇬
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...
Заличен 🇧🇬
всяка птича песен ще те заглуши...
Ветровете бесни като лист ще те мятат,
надалеч от влюбените ми очи..
Сега те няма - заличен си ..... ...
Сън наяве 🇧🇬
по друмищата кални под небето?
Войната си безспирно аз ще водя,
дордето изтощено спре сърцето.
Смолистите одежди пак обличам ...
Филия с чубрица и лято 🇧🇬
ръси в косите ми, в твойта брада,
сгряваме слънцето в шепички, скришно
чудим се, кой е крадецът... е, да –
фиууу..., само очите не остаряват, ...
Спомен за моята съпруга 🇧🇬
За мен
тя бе Кармен.
Сарот. И Кемпбъл.
За мен тя беше просто три в едно. ...
Очи на влюбена Жена 🇧🇬
... с пакетче тиквени – и бира,
през Горна с пътнишкия влак,
аз прекосих към теб Всемира! –
с надежда – да се видим пак. ...
Цената на словото 🇧🇬
Поет поету око със словото извади...
Подобно на Самуиловите войници:
ослепени,с погубените си зеници...
Трагичното понякога ни изненадва. ...
в който не очаквах да намеря тишина, разбиране… и сърцето си.
Първата ни среща беше неловка – свързани само чрез най-добрите ни приятел и приятелка.
Не знаех какво да ѝ кажа, тя сякаш не искаше да чуе нищо. Докато не видях дядото с розите.
Взех две ...
Аз съм убиец 🇧🇬
в разцъфнал май ,под райски небосвод.
Не ме смути невинността на жертвата.
Трогателната нежност на духа,
преливаща във органичната й същност. ...
Завръщане към тебе с ново чувство 🇧🇬
за взора ми парче от стар молив.
От минало изплува в миг едното
прераждане на дух наземно жив.
Макар цветът графитен да е сив ...
Есен 🇧🇬
Белеят сенките на цветята -
ще покълнат новите надежди.