творбите нека -
кристално прозрачни и
сурово мъдри*
................................................................................................................
*Паганини споделя, че никога няма да постигне ...
Ято чайки, надбягало прилива.
Слънчев лъч в песъчинки ронливи
гали стъпки отдавна изстинали,
а морето заспива, заспива.
В ситни мрежи на тясно е улова, ...
за хората които гледат все отвън
и не познават никак каквото е отвътре
раменете ми изглеждат твърде крехки сякаш
живея под своя стъклен похлупак
истината е че нося товара на живота си ...
Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.
Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.
Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията
помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх
пред голотата. ...
Ти си тръгнал доста отдалече и доста отрано -
примерно в четири сутринта на живота си;
имал си изборът да вървиш или да останеш;
имал си време да се изкъпеш на водопада в посоката.
Дълго и сам си вървял, но така че обувките ...
Има мигове тиха Тъга във които
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени – ...
Износват ли се чувствата като ботуши,
съизмерима ли е болката със гняв,
и редно ли е любовта с разтуха
да заменим, когато ни е страх
със истината да застанем ...
Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?
Върти се постоянното вретено. ...
Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...
На пейката пред блока сяда вчера Страти
и някак дълго с любопитство ме оглежда.
Чета си вестника, а той главата клати,
мустак подръпва и започва да нарежда:
„Стоичко, бе, прощавай за въпроса, значи... ...
На твоята песен попивам лъчите.
Без слънчеви дни аз потъвам в тъга.
Но ти си далече и много са дните...
Аз срещата наша сънувам сега.
Докосваш ме нежно, ...
Примирен във съдбата се взирам
със пречупени бели криле
и дори света да разбирам...
аз загубих те без да те имам
Примирен във живота, примирен в любовта ...
Изстрадали сме двамата по равно,
разбирам, че сърцето ти е свито,
но моето е като твоето кървяло,
и не веднъж, а трижди е разбито.
Веднъж ли тръгвала съм обвинена, ...
Кажи ти моите и аз твоите кривини,
па да се поправим и да вървим наедно.
Васил Левски
Не си ти наш народен предводител! Не си –
народа, щом превръщаш в избиратели, ...
С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...
Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора ...
И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? ...