Poesía de autores contemporáneos
Завист 🇧🇬
не сме единни, нито пък народ.
И всеки носи чуждо бреме,
а губи собствения си живот.
Души раздрани, като от проказа, ...
Егоист 🇧🇬
егоист, и себичен!
Или ще бъдеш само моя
или – на никого!
Такъв съм, ...
Светулка 🇧🇬
Спря уморена върху мойта длан,
с дъха си топъл да я сгрея
и лятна обич да ѝ дам.
И както някога, преди години, ...
Пусто ми е... 🇧🇬
празни товари нарамват,
пусти сърца с изгорели мечти,
вече дори не припламват.
Празно пространство във празна дъга, ...
На недостижимата 🇧🇬
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена, ...
Неопределено бъдеще 🇧🇬
във вторник
или може би в петък.
Със сигурност не и в сряда.
Ще бъде есен, ...
Обзор 🇧🇬
познатия,
твърде кратък е,
всички преминаваме през него
и като в магия, ...
И ей така 🇧🇬
Защо не на море?
Но сапуна къде да го денем, къде?
Далече от нашето малко дете.
Ще грабнем лопатки, и шнорхел, хавлии, ...
Рисунка 🇧🇬
Такъв, какъвто го зная.
Започнах със нещо по-просто.
Детско личице, невинно сърчице,
палави ръчички и крачета ...
Избавление 🇧🇬
И слънцето
полегна
някъде зад хоризонта.
Припадна мрак. ...
Ваканционно учителско шеговито 🇧🇬
усмихна се учителката щатна,
Най-сетне тишина и свобода,
каквато няма в родната страна.
Умората е вече на лицето, ...
Равни 🇧🇬
правилно,
когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко – ...
Писък 🇧🇬
се топи
от моя допир
и иска
всяка вечер ...
Еднакво далечна и близка 🇧🇬
ще бъдеш и устрем, и тиха голгота.
Душата от болка престана да стене
и иска да чувства само живота.
Захвърлих по пътя най-лошия спомен ...
Само ако спреш и се огледаш 🇧🇬
един и същ е тоя път.
Не крият ли завесите на егото
от взора повече отвъд?
И не че, не че ние сме неважни, ...
Благослов 🇧🇬
а мислех я, че спи –
с болка я събудиха
измъчени мечти.
Не ти се сърдя ...
Танц 🇧🇬
Отново си с блестяща черна рокля
червен колан и сребърна тока...
А аз с жадуващ и с блуждаещ поглед
те следвам във безкрая на нощта… ...