Лутам се, търсейки верния път на своя живот.
Уморих се, вървейки по безбройните грешни пътеки.
Часовникът не спира. Ускорява неуморим и безразличен.
Чувам го, чувствам го. Уморих се.
Искам да отида у дома! Къде е това?
Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...
Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...
Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно ...
Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...
Как разбуди духът на земята
слънчев лъч върху кошничка с круши!
Тръгна бавно от пролетен вятър,
стоплил корен във почвата сгушен.
Нежни пъпки разлисти, заплете ...
Автор: Генка Богданова
Бих могла да бъда вярна сянка твоя,
балсам да бъда за сърдечните ти рани.
Да съхраня за теб удобствата, покоя,
да те лекувам от горчилките събрани... ...
Да сме си чужди – лесно е, нали?!
Не вярвах някога да е възможно.
Но ето, груб шамар ми зашлеви
животът и доказа- не е сложно.
Обичаше ли някога преди? ...
Страстта си тръгна със среднощен влак.
За сбогом ѝ помахах примирено.
Единствено се натъжих, че пак
пространството ще гасне вледенено,
че любовта ми свита ще мълчи ...
От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...
Разчупена погача е Луната –
разпръсната в парченца – рой звезди...
и сърцераздирателна е тишината,
безсилна себе си да приюти...
С невиждащи очи е светлината, ...
Огледало какво е то?
Изкривена реалност или отражение на нашите души?
Какво ще откриеш ти щом се вгледаш ти?
Себе си ли ще видиш или някой друг?
Толкова ли си се променил? ...
Може би някога, в следващ живот,
в ден засега неизвестен,
пак ще се срещнат под синия свод...
Всичко ще бъде по-лесно...
Стройно момиче със синя пола. ...