Poesía de autores contemporáneos
Тихо, тихо... 🇧🇬
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив, ...
Прощално 🇧🇬
Емигрант за път се стяга,
куфарът реди добре.
Стекове с цигари слага,
ред ракия, ред с мезе. ...
Бог е Любовта 🇧🇬
не търсещи и светлината,
желаем материалните неща,
и мислим си, че сме щастливи
с нови дрехи, маратонки и коли! ...
Последен блус 🇧🇬
Илюзии с нагарчащ послевкус.
Романтика и трепетна възбуда...
Обреченост в прегръдките на блус.
Тотална разпродажба на емоции. ...
Осъзнатост 🇧🇬
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
Косе Босе 🇧🇬
на двора се разхожда.
Боязливо се озърта,
но бавно доближава.
То трохици търси, ...
Тишина 🇧🇬
Трети ден си гледам телефона!
Причина има, явно, щом мълчиш,
или тишината в тебе е неволна?
Объркана съм – знак ми дай един, ...
Дъжд 🇧🇬
Димът нагоре протяга ръце.
Пак ще напиша каквото не бе.
С ново съм вече лице.
Пак се излива потоп над бита ми. ...
Мама може всичко 🇧🇬
по мокрия пясък
и сладкия ти глас:
Мамо, веднага ела.
Слънцето облива ...
Загар 🇧🇬
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.
Остави ме - напук на лошото време, ...
ххх26 🇧🇬
Разпиля ме тъгата по пътища сини
като сгърчено сухо листо.
Все те чакам неволно край мене да минеш...
Разпознала те бих сто на сто ...
Пияницата 🇧🇬
Тембърът му, някога напевен от пустинен грохот е сега пленен.
И душата страхлива, порочна и гнила, от черни демони е поразена...
Гледа пияницата тъпо, хили се на празните стени, взирайки се вцепенен.
Устните пресъхнали гризе до кръв.. ...
Вали 🇧🇬
Вали отново. Небето плаче.
Като набъбнало от влага зрънце,
помислило си, че е сираче,
то дави мъката си по свойто слънце. ...
Що за шега 🇧🇬
Стръмни.
Скат върху скат.
Улици. Улички.
Свързват. Делят. ...