Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

*** (пясък от думи) 🇧🇬

*** (пясък от думи)
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...

ВТ

Poesía » Formas orientales

2015-12-16T09:46:51+02:00 618 1

Тихо…е 🇧🇬

Тихо…е
Тихо е………толкова тихо,
че Тихото стъпва на пръсти..
Тихо е…….. толкова тихо,
че Бога не смее, да се прекръсти…. ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2015-12-16T09:46:40+02:00 1.1K 1 11

Усмихваш се... 🇧🇬

От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...

M1234567891

Poesía

2015-12-16T09:44:46+02:00 1K 1 7

Лоша слава 🇧🇬

"Малката машинка"-
от дядо наричана,
много, много обичана...!
Днес бързината е проблем.
Няма прием. ...

Ve2666

Poesía

2015-12-16T09:40:40+02:00 409 1

Тъга 🇧🇬

Тъга
Гледам синьо-белите линии
на звездите падащи
в бездънното небе,
но не си пожелавам нито щастие, нито срещи, нито смях, ...

na4eava

Poesía

2015-12-16T09:37:37+02:00 776 1

Вяра 🇧🇬

Има една пътека,
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...

Julia-Shopova

Poesía

2015-12-16T09:33:47+02:00 422

Часовник 🇧🇬

Часовник
Часовникът със спрелите стрелки
и спомените в ъгъла забравени.
Напомня ми за старите мечти,
без свян в нищета удавени. ...

Aphrodite

Poesía » Otra

2015-12-16T09:33:11+02:00 927 2 1

На брега на надеждата 🇧🇬

На брега на надеждата
В светлината на утрото виждам теб,
твоите сияещи сини очи
и животът щастлив ще е за напред,
морето мами със сини вълни. ...

botyo

Poesía » De amor

2015-12-16T07:54:54+02:00 676 3

Съзидание 🇧🇬

Като кръв
изтече живота…
Сафарито свърши.
Хиените дни
оглозгаха ...

andromen

Poesía

2015-12-16T07:54:39+02:00 750 3

Вместо огледало 🇧🇬

(На Димитър Милов)
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.

Яким

Poesía » Formas orientales

2015-12-16T07:53:22+02:00 1.5K 4

Нощно кормуване 🇧🇬

Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...

VladimirKostov

Poesía » Otra

2015-12-16T07:52:47+02:00 436 1

Упрек 🇧🇬

Не ме упреквай, че не разговарям.
Че съм самотник.
Че обичам да съм сам.
Не съм студен.
От огън вътрешен и аз изгарям. ...

Hekredel

Poesía » De amor

2015-12-16T07:52:28+02:00 443 2

Прераждане отново 🇧🇬

Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2015-12-16T07:52:08+02:00 517 6

Ангел мой 4 🇧🇬

Девойка в рокля бяла
в спомените ми се появява.
Че тя ангел е небесен
и пее чудна песен.
И когато пее, кадифе и е гласа - ...

hcs

Poesía » De amor

2015-12-16T07:49:53+02:00 561

Светлини 🇧🇬

Наоколо - само неми очи.
С взора си всеки някак мълчи.
Не започвай и ти…
Навсякъде - с погледи пълно,
все приковани; ...

Burns

Poesía » Otra

2015-12-16T07:49:10+02:00 676 20

В ритъма на сърцето 🇧🇬

Под сърцето
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...

annanikowaa

Poesía » De amor

2015-12-16T07:48:46+02:00 580

Дори без теб, до тебе ще вървя... 🇧🇬

Седя самичка сълзите преглъщам,
и питам се с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах, ...

nezemna

Poesía » De amor

2015-12-16T07:48:21+02:00 570 7

Вкъщи 🇧🇬

Вкъщи...
Да те докосне полъха на вкъщи,
на онази черна, истинска земя,
сърцето ти, препускащо със вълци,
да спре от щастие и топлина... ...

dianjelly

Poesía

2015-12-16T07:47:48+02:00 443

Праправнукови стихове 🇧🇬

Умислени руини от империи…
Срутени велики самомнения,
за глупостта човешка доказателства
и за мъдростта на тихия вятър.
Въздишащи останки от империи, ...

Eia

Poesía

2015-12-16T07:47:01+02:00 548 5

Какво е светлината 🇧🇬

Дали за нея пак ще се запиташ:
къде я пазят в лодчица от мида,
дали е някъде дълбоко скрита
и се таи във нещо тук невидимо?
Дали потрепва в блясък от огниво ...

goredoly

Poesía

2015-12-16T07:46:40+02:00 595 3

Обречи ме 🇧🇬

Тази вечер съм дъхава,
теменужено рошава,
запъхтяна
от лутане,
пеперудено хубава... ...

dadda

Poesía » De amor

2015-12-16T07:45:46+02:00 1.3K 2

Коледен диалог (съавтор Adri) 🇧🇬

(ТЯ)
Видя ли го как ме погледна,
спокоен, че ти си до мен?
В очите му бляска надежда,
че днес ще е приказен ден. ...

Rali23

Poesía » De amor

2015-12-16T07:44:57+02:00 894 7

Спасение 🇧🇬

Спасение
Интересно как ме промени?!
Влезе в миг в живота ми разбит;
изми очи и в светлина ме озари.
Докосна ме със лъч от светлина – ...

Diletant

Poesía » De amor

2015-12-16T07:42:33+02:00 611

Есента се гòтви... 🇧🇬

Есента се гòтви за сбогỳвка
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2015-12-16T07:42:05+02:00 578

Свещичка за теб 🇧🇬

Свещичката ти всеки ден гори,
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...

tanq_mezeva

Poesía » Otra

2015-12-16T01:34:27+02:00 641 1 7

Ревност на игра...любов наистина... 🇧🇬

Ревност на игра...любов наистина...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...

Kalia1117

Poesía » De amor

2015-12-16T00:53:27+02:00 633 1

Неизпратените писма до дядо Коледа 🇧🇬

Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...

jollyroger

Poesía » Otra

2015-12-15T09:00:35+02:00 833 2 8

Отключвам... 🇧🇬

Отвънка, пред прага тъгата стои,
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...

mariankrystev

Poesía » Otra

2015-12-15T07:06:02+02:00 738 11

Най-накрая... 🇧🇬

Най-накрая...
Най-накрая се сбъдна и за мен любовното вълшебство
Молитвите ни бяха чути, мечтите ни са вече истина
Страховете си отидоха, свободота ни поведе към небето
Стиховете се римуваха, разказвайки за любовта ...

Kalia1117

Poesía » De amor

2015-12-15T01:16:43+02:00 531 4

Водевил 🇧🇬

Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...

tanq_mezeva

Poesía » Otra

2015-12-15T00:14:13+02:00 783 6

Виновник 🇧🇬

Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...

marielen65

Poesía » De amor

2015-12-15T00:06:45+02:00 501 2

След Зеп Тепи * 🇧🇬

Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...

vega666

Poesía

2015-12-14T19:28:13+02:00 1.3K 1 26

Спомен 🇧🇬

Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна ...

maiaan

Poesía » De amor

2015-12-14T18:37:37+02:00 511 1

Нека да ме нямаш 🇧🇬

Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва. ...

malkata-usmivka

Poesía » De amor

2015-12-14T18:36:48+02:00 939 2

Имаш ли сили 🇧🇬

Да потъна във теб... Да потънеш във мен...
сред безвремие и безтегловност...
Възроден и свободен, омиротворен,
без оковите страх и тревожност.
Да се слея със теб... Да се слееш със мен... ...

manuela822000

Poesía » De amor

2015-12-14T18:34:28+02:00 599 1

Видение 🇧🇬

От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.
Пълчища диви уроди край нея се тълпят ...

Весан

Poesía » Civil

2015-12-14T18:32:37+02:00 1.2K 1

Еволюция 🇧🇬

Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.
А той във своя океан остана песъчинка,
не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,
дереше остро, на инат, по дъното на времето.
Жена му вече беше там и топлеше гнездото. ...

Смиф

Poesía

2015-12-14T18:28:28+02:00 1.2K 4

Шепти тишината 🇧🇬

Шепти тишината
Слънцето спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти. ...

yankova41

Poesía » De amor

2015-12-14T18:26:09+02:00 464

От себе си 🇧🇬

Мразиш ли, ГОСПОД
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2015-12-14T18:25:37+02:00 489 1

Детство 🇧🇬

Къде са на момичето
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...

dimko63

Poesía » Filosófica

2015-12-14T18:23:32+02:00 1.4K 8