Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Дупка 🇧🇬

Дупка
Как искам мъката си да излея,
но думите се крият в някой ъгъл.
Времето безцелно и глупаво пилея,
сякаш светът ме е предал или излъгал. ...

Titsy

Poesía

2015-09-10T21:35:32+03:00 1.5K 1 2

Можеш ли? 🇧🇬

Можеш ли да се зарадваш на дъжда, ако той дойде
не когато тичаш бос и смееш се,
а когато симетрично стъпваш в хубави обувки, стой де,
за красотата му тогаз ще ослепееш ли?
Можеш ли да се усмихнеш на дете, ако то там е - ...

tanqdacheva

Poesía » De amor

2015-09-10T21:32:20+03:00 912 1 1

Слънце 🇧🇬

Слънце
Слънцето изгаря от любов
протяга огнени протуберанси
магнитни бури праща като зов
в ултравиолетовият спектър ...

Gavrail45

Poesía » De amor

2015-09-10T21:31:23+03:00 606 2

Една есенна въздишка 🇧🇬

Една есенна въздишка
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм... ...

limeruna

Poesía » De amor

2015-09-10T21:30:47+03:00 1K 1 15

Защото си намерих Майстора 🇧🇬

Момче,
не може някой току тъй да вдигне храм,
дори да има нужните материали
и във ума си изградена визия, и плам -
ако сърце отдадено не притежава! ...

toxin

Poesía

2015-09-10T21:29:48+03:00 916 11

Недовършено 🇧🇬

Недовършено
На Бобо -
с цялата ми обич
С натежал от светулки перчем,
всеки ден - в карусела от щастия, ...

emil25

Poesía

2015-09-10T21:20:47+03:00 631 1

България 🇧🇬

Обичам тази земя.
Тя е покрита докрай
с костите на моите деди.
Тук жени са любили,
деца създавали, ...

selivrek

Poesía » Civil

2015-09-10T21:19:39+03:00 434

Празнуване на имен ден сред работещи спешна медицинска помощ, респективно - спешна медицина 🇧🇬

Над всекиго от нас звездица свети
и вèдро бди като войник на пост!
Понякога изпраща ни привèти
от звездни мѝгове и звезден тост!...
Тогава цялото небе мъждука ...

rhymefan

Poesía » Filosófica

2015-09-10T21:19:20+03:00 529 1

Очите на детето ми 🇧🇬

След тежък и забързан ден,
връщайки се в къщи уморен.
Две очи посрещат те сега,
пълни с радост и искрящи с доброта.
Това е най прекрасната съдба, ...

BorkoSimeonov

Poesía » Otra

2015-09-10T21:18:51+03:00 693 1

Почивка 🇧🇬

Почивам си. Колко е хубаво само
да виждам съпруга си, усмихнат до мен.
Децата нетърпеливо да казват пак: Мамо!
И ето, чудесен е днешният ден!
Почивка. Чудесен подарък от Бога. ...

mamagalq

Poesía » Otra

2015-09-10T21:18:37+03:00 493

Там, някъде накрай света... 🇧🇬

Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...

teodoralindemann

Poesía » De amor

2015-09-10T21:18:26+03:00 706

Едно момче 🇧🇬

Морето спомен нов запази,
небето тъй спокойно е сега,
на брега едно момче,
почива в пясъчно безкрайна красота,
на кораба далечен, ...

nikitita20

Poesía

2015-09-10T21:18:07+03:00 734

Обичам те, Родино 🇧🇬

Сложùх покривката на маса.
Принесох хляб и малко сол.
Сложùх на кръст два житни клАса...
Поседнах мъничко на стол.
Помислих си за теб, Родино! ...

koli4a

Poesía » Civil

2015-09-10T21:17:38+03:00 476 4

Изпращане 🇧🇬

Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...

VladimirKostov

Poesía » Otra

2015-09-10T21:16:01+03:00 523 5

Река 🇧🇬

Хайде, тръгвам, няма да се бавя.
Дойдох за малко, знаеш го нали?
Или не споменах, че тъй си правя?
Не го ли прочете в моите очи?
В сърцето ми пристан не търси, ...

Rois

Poesía

2015-09-10T21:15:27+03:00 528

Нарисувай ми картина 🇧🇬

Нарисувай ми картина
Нарисувай ми картина, във която
всеки път по нещо да добавям.
Напиши ми текст доволно кратък,
с послания непълно разгадани. ...

ivanbardarov

Poesía

2015-09-10T21:14:18+03:00 1.2K 3

* * * 🇧🇬

Океанът безбрежен всели се във теб
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам ...

HAATOR

Poesía

2015-09-10T21:13:59+03:00 766

Флирт 🇧🇬

Флирт
Тъмни облаци висят
над стихващия град.
Всички готвят се да спят,
скрити от полъхващия хлад. ...

Qndov

Poesía » De amor

2015-09-10T21:11:24+03:00 566

Вярвам в теб 🇧🇬

на сина ми
Начало като много начала,
но този път сред вълците в морето.
На добър час, без ни една вълна.
Успехът като фар за теб да свети. ...

valiordanov

Poesía

2015-09-10T21:09:20+03:00 474 2

Завръщане 🇧🇬

Завръщам се в родната къща.
На прага стоя.
Никой не ме очаква, прегръща.
Иде ми да крещя.
Няма я майка - ...

Ve2666

Poesía

2015-09-10T21:08:01+03:00 433 1

Есен с дъх на младо вино 🇧🇬

Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...

aap

Poesía » Otra

2015-09-10T21:07:25+03:00 518 1

Седя в покой 🇧🇬

Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани, ...

diad011

Poesía » Otra

2015-09-10T21:04:44+03:00 401 1

* * * 🇧🇬

Безбрежно бяло
кaто лед
ме свързвa с твоя крaй.
И без нaчaло. И без теб.
Със хоризонт във прaзнa стaя. ...

Rambi

Poesía » De amor

2015-09-10T21:04:02+03:00 885 1 2

Поне 🇧🇬

Поне
Родила съм се птица – да летя,
но не знаех ..................(досега)
затуй започнала съм да пълзя
за летенето нехаех...(докога?!) ...

ParvaNova

Poesía » Otra

2015-09-10T20:54:40+03:00 677 8

Гордото момиче 🇧🇬

Гордото момиче не вярва в любовта.
Не се смущава от закачката на момчетата.
Не свежда глава и не се изчервява.
При ласки думи от момче не онемява.
Гордото момиче сгреши. ...

elmaz

Poesía » De amor

2015-09-10T17:53:30+03:00 889 1

Аvete un errore 🇧🇬

Така добре си спинкаше сърцето ми,
а някой взе по портата да чука!
"Ехо... Има ли някой, извинете?
Аз... търся Любовта. Дали е тука?"
Добре, че не крещеше много силно, ...

Avis

Poesía

2015-09-10T17:52:34+03:00 655 1

Вселени 🇧🇬

Вселени
ReмаТе
Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя, ...

RemaTe

Poesía » Filosófica

2015-09-10T17:51:45+03:00 600

Онази свобода 🇧🇬

Онази свобода,
която можеш да закичиш
в косата като цветна фиба,
да метнеш раница на рамо
и с дългите крака на младостта, ...

radiola

Poesía

2015-09-10T17:50:08+03:00 789 10

Само ела 🇧🇬

Чакам те със чаша чай,
ела, почукай на стъклото.
Във нова песен ме познай
и нека гмурнем се дълбоко.
Да си представим този град, ...

Arrey

Poesía » Otra

2015-09-10T17:47:34+03:00 613 1 1

Богатство 🇧🇬

Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...

tanqdacheva

Poesía » Filosófica

2015-09-10T17:46:28+03:00 621

Черно (2) акростих 🇧🇬

Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....

Luna13

Poesía » Otra

2015-09-10T17:45:30+03:00 897 2

Сърце на "парче" 🇧🇬

Парчета от сърце. Късове, разрязани
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...

superelche

Poesía » De amor

2015-09-10T17:44:31+03:00 875

Смълчаност 🇧🇬

Смълчаност
Ти нежност събуди в мен
промени ритъма на моето сърце
смълчан и тих и устремен
огряваш като ярко слънце. ...

yankova41

Poesía » De amor

2015-09-10T17:43:37+03:00 515 2

Ода за зелената чушка 🇧🇬

Посветено на моята колежка Десислава, която обича да отглежда и хапва зеленчуци.
Написано съвместно с Радослава Димитрова.
Зелената чушка в боба се мушка
и прави стихия във всяка яхния.
Добрата готвачка я кълца и мачка. ...

BeBeLove

Poesía » De humor

2015-09-10T17:41:16+03:00 2K 10

Мънисто 🇧🇬

Мънисто
Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен! ...

ivanbardarov

Poesía

2015-09-10T17:40:44+03:00 564

Through the Threshold 🇬🇧

Words drip into the mind
Like tap water drops
To disturb fragile sleep
It's her fingers tapping
Syncing with the heartbeat ...

Burns

Poesía » Otra

2015-09-10T17:37:39+03:00 1.3K 1

Спомен 🇧🇬

Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...

selivrek

Poesía » Otra

2015-09-10T17:37:25+03:00 474

Живот-алгоритъм 🇧🇬

Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...

VladimirKostov

Poesía » Otra

2015-09-10T17:33:49+03:00 569 1

Стара история за усмивката 🇧🇬

Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...

Blagonrava

Poesía

2015-09-10T17:32:27+03:00 892

На канапето 🇧🇬

НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...

NovelaDenarova

Poesía » Otra

2015-09-10T17:31:32+03:00 869 2