Poesía de autores contemporáneos
За двамата картонени "Koлоса" 🇧🇬
Нещастието тук ни сполетя,
не божие, а от човек!
В Европа му поднесахме цветя
и то дамгоса двайсти век.. ...
Някъде... До някого 🇧🇬
Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, което ни боли.
Стискаме зъби над необратимото.
Плачем, докато заспиваме. А усмивката ни? ...
Да не забравяме 🇧🇬
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога, ...
Кога съм успявала да измисля име на тъгата 🇧🇬
от устата ми
цапа всичко наоколо
докосвам устните си
с върха на пръстите си ...
Любопосочният момент 🇧🇬
в любопосочния момент?...
Да тръгна утре към Хавана?
Или да хукна към Шенген?...
Все още съм любоприемен. ...
След Теб 🇧🇬
след Теб всеки звук
свое нещо подрежда
припява капчук
остри завои придрямват ...
Има Бог 🇧🇬
В живота ми разнебитен,
твърдо зае си мястото.
Започна да го сглобяваш
систематично, на части. ...
xxx2 🇧🇬
Когато ми забие забързано сърцето,
аз зная, че ми махаш от Синьото, където
внезапно скри се вчера (и мислиш, че е смешно)...
Но как да те намеря?Пътеките са грешни. ...
На истинската 🇧🇬
всеки следващ - по-неуловим.
съвкупност от съмнения и викове,
които нощем пречат да заспим.
Дълъг низ възходи и падения, ...
Удоволствието на тъгата 🇧🇬
само аз ли го усещам
като топлота и безопасност
като бащин дом
тя за мен нещото ...
Как исках... 🇧🇬
във моето малко селце,
локви с нозете да мътя,
водата да плискам с ръце!
Как исках, да съм си вкъщи, ...
Зачервена сълза 🇧🇬
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
Лунните нощи 🇧🇬
Пак ни вика отново, морето.
Зове ни с приливи мощни,
на нашето място. Дето
се къпехме в лунните нощи. ...
Звездни препоръки 🇧🇬
и сочат ми отвъд красиви светове.
Листата на дърветата потрепват
в очакване появата на нови редове.
Аз слушам шепота им във захлас. ...
Генезис 🇧🇬
последва Взрив
в Нищото мъглявините полетяха
материята се роди
в Общото настъпи срив ...