Poesía de autores contemporáneos
Сантименталност 🇧🇬
Разхвърляно е
Но не искам
Да го оправям
Искам още малко ...
Аз съм домакинята 🇧🇬
Ще бягаме по магазини и задачи.
Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,
и това ще бъде може би най-страшното.
Ще мием чаши и чинии, но с омраза, ...
Танц 🇧🇬
Бърка
стъпките една снежинка.
Все избързва, не е в такт.
Другите по двенки, тринки- ...
Следобеди 🇧🇬
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите, ...
Съществено 🇧🇬
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!
Защо любов? 🇧🇬
Къде се скри?
Къде потъна
в бездни, в мъртвини?
Защо избяга ти от мен, ...
Въпрос в кладенец (Тихо...) 🇧🇬
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...
Артилерист 🇧🇬
- Сургуч, донеси захарницата, че туй кафе ша ма отрови бе – провикна се Митьо Семето от ъгъла на кафенето, ама бай Гатю Сургучев си стои невъзмутимо на бара и хич не трепва даже. После се обръща, захапал фаса с ъгъла на големите си бърни и внимателно пристъпва към масата, та да не разлее ...
Химни 🇧🇬
за майки, за Родина, за жени,
и в тези химни искрени и честни,
човешката признателност звъни!
На майчинството свято, парещо от болка, ...
НЕ СПИРАЙ!!! 🇧🇬
спрях да се смея,
и спрях да жадувам,
и спрях да копнея.
Аз спрях да целувам, ...
Недей 🇧🇬
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.
Не си отивай даже да боли, ...
Нощ 🇧🇬
затваря свойто отражение
в мълчаливата истерия на тишината...
И излетели самолети
в погледа се търсят. ...
Предчувствие за Есен... 🇧🇬
Гората още е с духа на младостта си
(и тя навярно вярва в чудеса!),
но със предчувствие за Есен:
пожълтяват и листата й ...
Любопитството уби котката 🇧🇬
Ще го дърпам,
докато не спре.
На части ще го раздробя - малки и все по-малки, докато не се пропука.
През процепа, за да надникна ...