Poesía de autores contemporáneos
По детски 🇧🇬
изглеждат грешни,
неправилни, за мен далечни...
За вас да бъдеш "зрял"
не включва доброта, ...
Моят татко се готви за път 🇧🇬
В очите му небето се смалява...
Годините на плèщите тежат
и нишката с живота изтънява.
Моят татко се готви за път - ...
Далечно време 🇧🇬
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.
Приятелите - радости втъкани. ...
Есен 🇧🇬
Реши кленът огнени коси.
И къпините от мъка се чернеят.
Вятърът пожарите гаси
на листата - жълти, осланени. ...
The Smell of the Wind 🇧🇬
light is not necessarily good or bad
but may be too young
and often opposing development.
You may hear that darkness is wisdom ...
Късна метеорология 🇧🇬
за любимата?
И смяташ това незначително?
И колко преглътнати
думи са скрити ...
Есен 🇧🇬
листата падат като песен.
Златна есен, шарена песен,
всичко приказно е вън.
Жълти, алени, кафеви, ...
Няма да съм сам 🇧🇬
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса ми е голям,
и той е моето пространство!
И Скуката се ще прогоня сам, ...
Изгрей ти, мое Слънце 🇧🇬
на всекиму да нося от твойта нежна топлина.
Изгрей във ден тържествен, в ден на Светлина,
на всичко живо да раздавам Божиите Мир и Доброта!
Славя изгрева ти с песента, ...
Светулките не вярват във химери 🇧🇬
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат ...
Под чистото небе 🇧🇬
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи ...
Сива обич 🇧🇬
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата, ...
Към Поета 🇧🇬
Животът на поета е тежък
- изпълнен с тъга и самота,
светът за твореца е винаги жалък
- препълнен с човешка простота. ...