Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Приказка в изгнание 🇧🇬

Видях една жена, май кротко си нашепваше сама.
"Ще плачеш ли на мойто погребение?
Внимавай, тук очаквам потвърждение."
А беше в цветове, дори дъги сломени,
мъката се стичаше по сълзите ѝ опетнени. ...

sivotovrabche

Poesía » De amor

2014-08-25T22:18:12+03:00 806 3

Ако не си себе си, не си нищо! 🇧🇬

Ако не си себе си,
не си нищо!
С тържествен марш
пред другите застани!
С маршова стъпка, ...

Sevgimizi

Poesía » Otra

2014-08-25T22:15:14+03:00 1.2K 8

Кой съм аз 🇧🇬

Кой съм аз?
Набеден от всички да страдам...
Дори и тези без глас!
От мен душата искат да вземат.
Така и до днес не разбрах... ...

aap

Poesía » Otra

2014-08-25T22:11:52+03:00 559 11

Memento 🇧🇬

Memento
Спомних си далечно Време:
пролет, дъхави цветя,
после (Дявол да го вземе!)
грабна всичко Вечността... ...

jollyroger

Poesía » Otra

2014-08-25T12:34:56+03:00 539 5

Помен 🇧🇬

Палитрата
на селската душа -
изгуби ли се камъче
от мозайката-дъга,
променя се и тя. ...

Eia

Poesía

2014-08-25T11:32:01+03:00 737 3

Дъжд от знание 🇧🇬

ДЪЖД ОТ ЗНАНИЕ
Сипеш капчици безброй,
грейват зелени тревички.
Къпеш хората в порой,
с чисти води от Всевишния. ...

Sanvali

Poesía » Filosófica

2014-08-25T10:22:51+03:00 1.4K 20

Плаж в гората 🇧🇬

Сред леса, на гиздава полянка,
в шарена приятна полусянка,
дрехи разпиляла по тревата,
Лиса на чаршаф се излежава
и на отдиха се наслаждава. ...

Ангар

Poesía » De humor

2014-08-25T08:42:40+03:00 601 3

Над дъгата 🇧🇬

Две пъстри пеперуди, с дантелени крила,
се гонят лудо в небосвода,
пързалят се по раирана в пастелни тонове дъга.
Вплетени с въздуха,
гледат от високо и широко ...

Beasty

Poesía » Otra

2014-08-24T20:11:06+03:00 650 2

Лунна жена 🇧🇬

Имаш извивки на Луна
и избледняваш в моя поглед,
завита си със тишина
от мислите си – тъжен облак.
Ти си загадка – не жена, ...

ekstasis

Poesía » De amor

2014-08-24T20:07:52+03:00 692 1 1

Две думи нежност 🇧🇬

Кажи ми, че така е по-забавно -
удобно паметта да изтънява.
Да помним се научихме отдавна,
сега да се научим да забравяме.
Да няма със кого да се прощавам - ...

hristam

Poesía

2014-08-24T17:12:18+03:00 1K 19

Прелюдия към светлината - 3 част 🇧🇬

Прелюдия към светлината
3
Ще бъде светлина
„Нощ не ще има вече: и не ще има
нужда вече от светене на светило или ...

stoyna

Poesía » Odas y poemas

2014-08-24T17:11:10+03:00 615 2

Ще оставя 🇧🇬

От раните ми,
даже белег не остана.
Времето,
сърцето ми
пречисти ...

milkokanchev62

Poesía » Otra

2014-08-24T17:09:21+03:00 1.1K 8

Полет към слънцето 🇧🇬

Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.
Няма как да стоиш под крило, ...

Самодива

Poesía

2014-08-24T17:08:23+03:00 849 13

Лятна нощ 🇧🇬

Лятна нощ...
Огнена луна изгрява над Земята,
звезди обсипват нощното небе,
нежна тишина разстила се над тъмнината,
разкъсвана единствено от звуците на пеещо щурче. ...

plama7

Poesía » De amor

2014-08-24T17:07:36+03:00 641 3

Капчук 🇧🇬

Дойдох в деня ти неочаквано и плахо,
като кошута плаха, скрита в шубрака.
Запристъпих тихо, много тихо…Звън…
Позната болка зовеше ме в тъмата.
Като дар за тебе - от Бога отреден, ...

Samadhi

Poesía » De amor

2014-08-24T17:06:10+03:00 697 2

Идвам за теб 🇧🇬

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.
Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана. ...

vega666

Poesía » De amor

2014-08-24T17:05:23+03:00 2.9K 7 57

Няколко стаи и двор 🇧🇬

Няколко стаи и двор
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...

theironlady

Poesía » Filosófica

2014-08-24T10:59:54+03:00 1.2K 1 14

Горещо време 🇧🇬

Мария Събева
ГОРЕЩО ВРЕМЕ
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва, ...

MariaSabeva

Poesía » Civil

2014-08-24T10:58:29+03:00 478

Перла Русалка 🇧🇬

Тайничко вярвам в гласа на цветята.
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
*** ...

pearlmermaid

Poesía » Odas y poemas

2014-08-24T10:57:57+03:00 1K 4

Очакване 🇧🇬

Сирената на кораб ли ручи
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...

VladislavPlaninski

Poesía

2014-08-24T10:42:48+03:00 540 6

Блокàда 🇧🇬

Малка спретната къщурка
мечта останала за мен
една бетонова кутийка
живот по селски променен.
Там на седмия етаж ...

SouLmaTe

Poesía » Otra

2014-08-24T10:32:20+03:00 471

Анемия 🇧🇬

град анемичен
с пустеещи артерии
с нищожно количество
червени кръвни тела
разнасящи носталгия ...

without_a_definition

Poesía

2014-08-24T10:12:06+03:00 882 2

През погледа на един котарак 🇧🇬

Ще кажа нещо и не е хазарт,
че котки се любят само през Март.
Но вече настъпва видим обрат:
светът ни потъва в пълен разврат.
Да го докажа не е излишно. ...

koli4a

Poesía » De humor

2014-08-24T10:11:44+03:00 500 3

Лятна тъга 2 🇧🇬

О, тъга голяма -
когато теб те няма.
Сълзи тихо падат от очи,
когато не усещам твоите лъчи.
О, скръб на самотата! ...

hcs

Poesía » De amor

2014-08-24T10:11:14+03:00 571

Ама ще видите вие 🇧🇬

Ах как желая да съм прозаик,
но прозаик, като ми Лордли –
да пиша разкази за миг
с три думи, по обем рекордни.
Ах, как желая и да съм циник ...

kasius

Poesía » De humor

2014-08-24T10:05:44+03:00 1.8K 24

Проста самоанализа 🇧🇬

Все по-често
търся тишина,
вглъбяване,
съзерцаване,
самота… ...

Eia

Poesía

2014-08-24T09:45:57+03:00 918 12

Усещане за Вечност... 🇧🇬

Усещане за изгубена Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

2014-08-24T09:39:29+03:00 523 2

Сърцето ми 🇧🇬

Върху сърцето ми не стъпвай.
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...

Mimoza20

Poesía » Filosófica

2014-08-24T01:38:05+03:00 1.8K 3

Непоетично 🇧🇬

Непохватна с думите съм, и тежкоезична,
не ми прилича никак да се състезавам
със поетесите. Измъчени и недоносени
слова все още сричам - сякаш оправдавам
препълнилото целия ми свят обичане. ...

toxin

Poesía

2014-08-24T01:36:59+03:00 947 13

Мъжете 🇧🇬

Мъжете плачат мълком. Без сълзù.
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...

laramaylin

Poesía » Otra

2014-08-24T00:12:45+03:00 683 1 5

Сами 🇧🇬

Свят красив, но пълен с болка.
Играем роли, за да се спасим.
Не мисля даже, че ни пука,
когато с някого злоупотребим.
Плетем интриги, носим маски, ...

Ifssie

Poesía » Otra

2014-08-23T22:15:25+03:00 1.1K 1 1

Ангелът на думите 🇧🇬

Аз съм Ангелът, който очакваш.
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...

pearlmermaid

Poesía » Filosófica

2014-08-23T22:13:59+03:00 900 4

Безценно богатство 🇧🇬

Приятелството, казват, че струвало скъпо,
но аз ще Ви кажа, че не е вярно това.
Приятелство нито продава се, нито купува,
то е безценно и няма цена.
Безплатни са даже всички усмивки, ...

plama7

Poesía » Otra

2014-08-23T22:12:22+03:00 626

Моята болежка 🇧🇬

Омръзна ми да бъда себе си защото.
Омръзна ми да бъда аз... Защо ли?
Защото всичко се повтаря...
И пак напомня ми за нас...
Дълбоко в тъмнината моя- ...

aap

Poesía

2014-08-23T22:11:41+03:00 492 2

Теменужена песен 🇧🇬

Върху камъка седнал, с китара
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи ...

mariankrystev

Poesía » De amor

2014-08-23T22:10:36+03:00 664 5

Ако може сънят 🇧🇬

Ако може сънят да се реализира,
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...

dragon

Poesía » Filosófica

2014-08-23T22:10:05+03:00 603

Аз имам право да оспорвам естеството Му... 🇧🇬

Сто пъти да умирам и възкръсвам
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2014-08-23T22:09:41+03:00 481

Налягане 🇧🇬

Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...

selene727

Poesía » Otra

2014-08-23T22:09:19+03:00 645 5

Еретично!?... 🇧🇬

Еретично!?...
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Filosófica

2014-08-23T22:01:37+03:00 2.1K 31

За рибите 🇧🇬

В едно море и в него рибите
живеят си "щастливо" всеки ден.
Дали са тук или в Карибите
е все едно за тебе и за мен.
Живеят те, но всички знаеме, ...

koli4a

Poesía » Otra

2014-08-23T22:00:57+03:00 766 2