Poesía — poemas de amor, versos cortos y haikus de autores contemporáneos | Otkrovenia

Ръжда 🇧🇬

Думите ти пак разливат се във пепел,
сърцето ми за скрап, окъсана е мебел,
Лутаме се в лабиринт, наречен е свят.
Пътя покварен отъпкваме с яд.
Огледални стени, минотаври във тях. ...

sivotovrabche

Poesía » De amor

1.3K 2

Есенно 🇧🇬

не съм те целувала от
предишното пожълтяване на
листата;
местата,
на които редовно се срещаме, ...

slaveya98

Poesía » De amor

874 1

Бъди ми 🇧🇬

Бъди ми утрото от облачета бели
и делникът ми дъхав и усмихнат,
бъди ми слънчице от ласки заблестели,
вятърът на рамото притихнал.
Бъди звездицата ми, алена в безкрая, ...

sinoptic

Poesía » De amor

1.4K 3

Защо? 🇧🇬

Защо животът е такъв с мене,
това се питам дълго време.
Суровината си към мене свлича
и не дава да обичам.
Рана, след рана, ...

dillyanaboneva

Poesía » De amor

702 4

И ако това!? 🇧🇬

Животът ни е трудно нещо!?
За него трябват хитрини...
За него трябва дяволия.
Която във играта да те задържи.
Живеем във хазартно време! ...

aap

Poesía » Otra

602 4

*** (денят прибира своите багри) 🇧🇬

*** (денят прибира своите багри)
Денят прибира своите багри,
нощта раздава черно мастило,
някой с него запълва листа
с видения и спомени мили. ...

ВТ

Poesía » Otra

669 1

* * * 🇧🇬

Циганско лято
вятърът плахо свири
тнцуват листа
............................................................
Зейнал прозорец ...

vilflovers

Poesía

719 2

Модерното ни време 🇧🇬

Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...

Rosen-Rosen

Poesía » Civil

1.1K 1 7

Блудниците на времето 🇧🇬

червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...

Luna13

Poesía » Otra

784 3

Животът 🇧🇬

Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...

thalia_rubi

Poesía » De amor

746 3

Монолог 🇧🇬

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...

ВаняИ

Poesía » Filosófica

1.3K 12

Някой ден 🇧🇬

Душата ще изчезне
някой ден
и само тяло ще остане
под земята. . .
И всеки спомен ...

mirkischeto

Poesía » Otra

499 1

Среща със Старостта 🇧🇬

Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля. ...

DIANGELO

Poesía » Filosófica

1.4K 8

Гибел 🇧🇬

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...

BuRn_AliVe

Poesía » Otra

680 3

Татко 🇧🇬

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши ...

TheoP

Poesía

728 3

Стон и въздишка 🇧🇬

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват се по лицето.
Ах, мили, прости.
Оставям те, скъпи. ...

Ifssie

Poesía » De amor

923 1

Хвърчила 🇧🇬

Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...

Castaneda

Poesía » Otra

995 6

Вместо прегръдкa 🇧🇬

Приготвям куфaрa с бaгaж,
прибирaм в него остaрелия морaл
и тръгвaм, сбогом, aнтурaж,
кaквото взел съм - повече съм дaл.
Кaкво дa прaвя тук сред вaс? ...

Rambi

Poesía

600 4

Кратко, ясно, опасно 🇧🇬

Мария Събева
КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО
Да се пише кратко, критично и ясно
бе някога трудно и твърде опасно
за онези наши смели сатирици ...

MariaSabeva

Poesía » Civil

611 1 2

Insomnia 🇧🇬

В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми. ...

angelch

Poesía

753 3

Бял стих 🇧🇬

Бял стих
по Вапцаров
Какво тук значи, някаква си рима
въпросът е стихосбирка да има!!!
Ех, живот ...

gancho36

Poesía » De humor

1K 3

За смисъла на живота 🇧🇬

Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...

koli4a

Poesía » Filosófica

619 4

Подарен вот 🇧🇬

Понеже умните се възмутиха,
своя вот на глупавите подариха.

bojenski

Poesía » Otra

554 3

На грешен адрес 🇧🇬

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...

stoyna

Poesía » Filosófica

666 11

Там 🇧🇬

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи, ...

Aero

Poesía » Otra

409

До последен дъх 🇧🇬

До последен дъх
Да се довериш,
значи да Обичаш,
да повярваш,
значи да е с теб. ...

Valgerh1

Poesía » De amor

915 2

Молитва 🇧🇬

На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...

tanq_mezeva

Poesía » Otra

791 7

Илюзия 🇧🇬

Илюзия
Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи. ...

fionita

Poesía

1.3K 4

... 🇧🇬

Безизразни, тъмни очи
поглеждат широкия свят,
тълпата е тук, но мълчи
загледана в своя парад.
Неверници, мъртви души, ...

sunnymorning

Poesía » Otra

711 1

Защита 🇧🇬

Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...

libertasanima

Poesía

501

Хоризонта и Нощта... 🇧🇬

Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

731 2

Двама в лодката 🇧🇬

Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...

rudin

Poesía » Otra

654 2

Опънато очакване 🇧🇬

Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...

670301

Poesía » Otra

604 1

Пираня в сърцето 🇧🇬

Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...

Регина

Poesía

883 15

Есенно море... 🇧🇬

Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje

1.7K 5

Сезоните на любовта 🇧🇬

Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...

rudin

Poesía

660 5

Ново начало 🇧🇬

Ново начало
Потъмняха от скръб небесата,
злочестта е попила в ядрото на тази земя,
безучастно се крие съдбата
зад изтънелите в мрак сетива... ...

luda_macka1

Poesía » Otra

1.2K 2

Сам 🇧🇬

Денят изгасва.
Последният слънчев плам е там
зад хоризонта и захласва
всички тях... а аз съм сам.
Не, това е твърде жалко, нелогично. ...

TheoP

Poesía

668 2

Листо от бука 🇧🇬

Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...

rudin

Poesía » Otra

555 3

Истинското за света! 🇧🇬

Докога сърцето ми
във този огън ще бушува!?
Докога във мен
мечтата ще тъгува?
Че живота съществува! ...

aap

Poesía » Otra

598 5

Poesía de autores contemporáneos

Ръжда 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Бъди ми 🇧🇬

Защо? 🇧🇬

И ако това!? 🇧🇬

*** (денят прибира своите багри) 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Модерното ни време 🇧🇬

Блудниците на времето 🇧🇬

Животът 🇧🇬

Монолог 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Среща със Старостта 🇧🇬

Гибел 🇧🇬

Татко 🇧🇬

Стон и въздишка 🇧🇬

Хвърчила 🇧🇬

Вместо прегръдкa 🇧🇬

Кратко, ясно, опасно 🇧🇬

Insomnia 🇧🇬

Бял стих 🇧🇬

За смисъла на живота 🇧🇬

Подарен вот 🇧🇬

На грешен адрес 🇧🇬

Там 🇧🇬

До последен дъх 🇧🇬

Молитва 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

... 🇧🇬

Защита 🇧🇬

Хоризонта и Нощта... 🇧🇬

Двама в лодката 🇧🇬

Опънато очакване 🇧🇬

Пираня в сърцето 🇧🇬

Есенно море... 🇧🇬

Сезоните на любовта 🇧🇬

Ново начало 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Листо от бука 🇧🇬

Истинското за света! 🇧🇬

Cola