Poesía de autores contemporáneos
Реката на живота ни влече 🇧🇬
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...
Автопортрет със сладолед 🇧🇬
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...
Беше отдавна 🇧🇬
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...
Прочит на огледалото 🇧🇬
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...
Корали 🇧🇬
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...
Горещници, Боже опази 🇧🇬
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...
Илинден 🇧🇬
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...
Човекът с книга 🇧🇬
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...
Адска жега 🇧🇬
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...
Ще дойдеш ли 🇧🇬
когато ме няма?
Ще носиш ли цвете,
каквото и да е?
Ще седнеш ли до спомена за мене? ...
Спомен за лятото 🇧🇬
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...
Край на скандала, или скандален край 🇧🇬
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...
Малко е късно, но се молете! 🇧🇬
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
Когато много ме болеше 🇧🇬
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
Четене на Артюр Рембо 🇧🇬
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...
Аз съм дивата болка, чернея в стърнищата 🇧🇬
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...
Лято бе 🇧🇬
а тя сама с безкрайното море.
Лято бе -
усеща се кръженето на птици.
Лято бе - ...
Пожар 🇧🇬
каква ирония, нали?
Хора, животни, бягат,
някак да се спасяват.
Но огънят ги обгражда, ...
Пожарите на България 🇧🇬
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...
Мусаката на Мама 🇧🇬
... не зная как реши един следобед
във кривото тавенце – алпака,
наместо да възври в котлето бобец,
да ми направи – Мама! – мусака. ...
Да те забравя, нямам сили 🇧🇬
Да те забравя, нямам сили,
денят е лятно слънце и мечти
и стиховете музика открили,
повтарят името ти, в тях си ти. ...